Предлагам  Ви различен консерватизъм, който обаче е в съзвучие с консервативните принципи

Тереза Мей е британски политик и настоящ министър-председател на Обединеното кралство от 13 юли 2016 г. Родена е в Истборн, Съсекс и израства в Оксфордшър. Член на Камарата на общините на британския парламент от избирателен окръг Мейдънхед. Министър на вътрешните работи в консервативното правителство на Дейвид Камерън от 2010 до 2016 г. След като Камерън подава оставка поради резултатите от референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз, Тереза Мей е избрана за лидер на Консервативната партия и министър-председател.

Преди две седмици обявих своята кандидатура за председател на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното Кралство. И миналата седмица спечелих значителна подкрепа от колегите ми в Камарата на общините. Почти две трети от Консервативната партия в парламента. От ляво и от дясно. Напускащи и оставащи. Депутати от всеки край на Великобритания.

Резултатът показа, че след референдума Консервативната партия е цяла и ще остане цяла под моето ръководство.

Днес съм тук, във великия Бирмингам, за да обява моята национална кампания пред Консервативната партия и пред цялата страна.

Намеренията ми се свеждат до три неща.

Първо, нашата страна има нужда от силно и доказано ръководство. То трябва да ни преведе през тези времена на икономическа и политическа несигурност, така че да договорим най-доброто споразумение за Великобритания при напускането на ЕС и да си изковем нова роля в света. Защото Брекзит означава Брекзит и ние ще го превърнем в успех.

Второ, ние трябва да обединим нашата партия и нашата страна.

И трето, ние се нуждаем от смела, нова и позитивна визия за бъдещето – визия за страна, която работи не за малкото привилегировани, а за всеки един от нас.

 

Моята визия за страната – страна, която работи за всеки.

 

Ако ще управляваме в интерес на цялата страна, не можем да бъдем водени единствено от процеса по оттегляне от ЕС. Преговорите по това напускане са важна задача и ние ще я осъществим. Но ние имаме нужда и от правителство, което може да извърши сериозна социална реформа и така да направи Обединеното кралство общество, което наистина работи за всички.

Затова днес искам да говоря за моите планове за реформа на икономиката, така че тя наистина да работи за всеки. За онези, които са свързани с реалния свят, е очевидно, че хората не усещат стопанството да функционира по този начин в момента. Говоря за почти всеки обикновен член на обществото и за неудовлетворението им от загубата на контрол върху собствения ежедневен живот.

Това са хората, които направиха истинските жертви след финансовата катастрофа на 2008 г. Някои загубиха своите работни места, на някои им бяха намалени работните часове, на други им бяха намалени доходите. Заплатите нараснаха, но бавно. Данъците за най-нископлатените спаднаха, но други данъци – като ДДС, бяха повишени. Битовите сметки – например за ток, скочиха нагоре. Монетарната политика – във формата на свръхниски лихви и количествено улеснение – помогна на хората, които са се изкачили по стълбата на собствеността за сметка на онези, които не могат да си позволят да имат собствено жилище.

Сега ако си роден беден, умираш средно девет години по-рано от останалите. Ако си черен, правната система те третира по-грубо, отколкото ако си бял. Ако си бял младеж от работническата класа имаш по-малки шансове от останалите да отидеш в университет. Ако си в държавно училище, е по-малко вероятно да достигнеш до върховите професии, отколкото ако си учил в частно училище. Ако си жена, все още получаваш по-малко от мъжете. Ако страдаш от проблеми с психичното здраве, често няма достатъчно помощ за тебе. Ако си млад, е по-трудно от всякога преди да се сдобиеш със собствен дом.

Но, както съм казвала и преди, само борбата с тази несправедливост, не е достатъчна. Животът ви, ако сте от обикновено работещо семейство, е много по-труден от този на мнозина в политиката. Имате работа, но често тя е несигурна. Имате дом, но се тревожите, че ипотеките скачат. Справяте се, но се тревожите за цената на живота и качеството на местното училище, просто нямате друг избор.

Това са причини, поради които под мое ръководство Консервативната партия, напълно, абсолютно, безусловно, ще работи в услуга на обикновените работещи хора.

Ние ще направим Великобритания страна, която работи за всеки.

Икономика, която работи за всеки, така че ние не просто ще поддържаме доверието в икономиката и ще ръководим държавата в трудни времена, но ще направим така, че всеки да може да се ползва от богатствата на страната.

Общество, което работи за всеки, така че да съберем отново заедно хората – богати и бедни, северняци и южняци, граждани и селяни, стари и млади, жени и мъже, черни и бели, здрави и болни, частния сектор, държавния сектор, тези с умения и тези без.

Демокрация, която работи за всеки, така че да можем да възстановим доверието в най-важните ни институции – и въобще в политическия процес.

И партия, която работи за всеки – защото не можем да изградим държава, която работи за всеки, ако ние, Консерваторите, не се превърнем наистина в партия, която работи за всеки.

В обществото няма много сигурност за работното място. Някои са експлоатирани от безскрупулни шефове. И да, някои се озоваха без работа и на ниски заплати заради нискоквалифицирана имиграция. По-трудно от всякога е за младите да си купят собствен дом. Има нарастващо разделение между по-проспериращото старо поколение и борещата се да свърже двата края млада генерация. И има нарастваща пропаст между богатия Лондон и останалата част от страната.

Когато всичко това се натрупа, единствената изненада е, че Уестминстър не очакваше общественото желание за промяна.

Не се съмнявайте, референдумът беше относно напускането на ЕС, но беше и вот за сериозна промяна.

Въпреки това много от нашите политически и бизнес лидери му отговориха, като показаха, че не разбират какво им казва вотът. Има политици, при това демократично избрани, които предлагат сериозно правителството да открие начин да игнорира резултата от референдума и да запази Великобритания в ЕС. Има и бизнес лидери, чийто отговор не е да обмислят плановете си при британско напускане на ЕС или да разгледат какви възможности предлага то, а да се оплачат от резултата и да критикуват електората.

Не мога да съм по-ясна: Брекзит означава Брекзит. И ние ще го превърнем в успех. Няма да има опити да останем в ЕС. Нито да се присъединим отново към него през задната врата. Нито втори референдум. Страната гласува да напусне ЕС и премиерът трябва да осигури оттегляне от тази организация.

По същия начин ясно изразявам позицията си относно нуждата от промяна. Няма да пренебрегвам общественото мнение, когато хората казват, че им е писнало от политиката. Ще направя така, че мотивите на правителството да не бъдат поставени никога под съмнение.

Правителството положи големи усилия през последните шест години по отношение на дълговата криза, намаляването на дефицита, управлението на икономическото възстановяване. Но ако искаме икономиката да работи за всеки – ако ще помогнем на хората да поемат живота в собствените си ръце – ще трябва да предприемем действия в четири различни посоки.

 

Реформиране на икономиката постигане на всеобщ просперитет

 

Ще започна с икономическата реформа. Защото, въпреки че правителството се погрижи за много реформи на публичните услуги през последните шест години, е поразително, че не е имало съразмерни дълбоки реформи в икономиката. Това трябва да се промени, по една проста причина. Ако искаме да увеличим нашето цялостно богатство, ако искаме повече хора да участват в този просперитет, ако искаме по-големи реални заплати за хората, ако искаме повече възможности за младите хора да се развиват, трябва да подобрим производителността в нашата икономика.

Отдавна имаме проблем с  производителността във Великобритания. Искам това да се промени и да влязат повече пари в държавната хазна. Искам да видя енергийна политика, с подчертана надеждност на доставките и ниски цени за потребителите. По-добра политика за насърчаване на фирмите и подпомагане при взимането на инвестиционни решения. Повече държавни гаранции за нови инфраструктурни проекти. Повече нови къщи. Ясна индустриална стратегия, която да запали цялата икономика. И план за помощ не на един или два областни града, а на всеки един от тях.

 

Хората обратно в управлението

 

Ако ще имаме икономика, която работи за всеки, трябва да дадем повече възможност на хората да контролират своя живот. А това означава радикални действия и прерязване на всички политически баналности като „обществата на стейкхолдърите“.

Да вземем случаите на голямата бирмингамска компания Cadbury’s, когато беше закупена от Kraft. Или казуса, когато AstraZeneca почти бе продадена на Pfizer. Там се видя, че временните акционери – които са най-вече компании, инвестиращи парите на други хора – не са единствените, които имат интерес в това, дали дадена фирма ще се продава или затваря. Работниците също имат интерес, местните общности също имат такъв и често цялата страна е заинтересована по отношение на подобни компании и сделки.

Трудно е да се помисли за индустрия с по-голяма стратегическа важност за Великобритания от фармацевтичната индустрия и Astra Zeneca е една от перлите в короната. Но преди две години правителството позволи Astra Zeneca да бъде продадена на Pfizer – американска компания с минало, свързано с изкупуване на компании с цел ликвидация и разпродажба на части, която сама призна, че е привлечена към сделката заради възможността да избегне данъчно облагане. Една правилна индустриална стратегия не би спряла автоматично продажбата на британски фирми на чуждестранни компании, но тя трябва да е способна да се намеси, за да защити един толкова важен сектор, колкото за Британия е фармацевтичният.

Искам да видя промени в начина, по който е управляван големият бизнес. Хората, които го менажират се очаква да бъдат държани отговорни пред външни лица, които не са част от изпълнителския екип, а те на свой ред се предполага, че задават трудни въпроси, мислят дългосрочно и защитават интересите на акционерите. Всъщност въпросните акционери се набират от същите тесни социални и професионални кръгове, като ръководния екип. Както сме се уверявали многократно, осъществяваният от тях контрол не е достатъчно добър. Така че ако аз съм премиер, ние ще променим тази система. Не само потребителите ще бъдат представлявани в бордовете на компаниите, но и работниците.

 

Повече възможности за хората

 

Всичко това ме води към третия начин, по който можем да направим нашата икономика да работи за всеки – а именно да дадем повече възможности на хората. Това е моята цел и това трябва да е целта на Консервативната партия. Трябва да върнем хората, в името на равенството и труда, но да ги оставим да стигнат там, където възможностите им могат да ги отведат.

Ето защо училищната реформа е толкова важна за всички консерватори – през следващите седмици ще представя моите планове в тази посока.

Но да не забравяме и от какво значение са жилищата, ние трябва да направим всичко възможно да увеличим строителството на нови къщи.

Защото ако ние не се справим с недостига на жилища, цените им ще продължат да растат. За младите хора ще е все по-трудно да си позволят свой собствен дом. Разделението между тези, които наследяват богатство и онези, които нямат такова наследство, ще стане още по-забележимо. И все повече от парите на страната ще отиват в скъпи жилища вместо в продуктивни инвестиции, създаващи повече икономически растеж.

 

Повече твърдост срещу корпоративната безотговорност

 

Четвъртият начин, по който искам да накарам нашата икономика да работи е да станем по-безкомпромисни към безотговорното поведение на големия бизнес. Да, ние сме Консервативната партия, и да, ние сме партията на предприемачеството, но това не означава, че трябва да бъдем готови да приемем, че „всичко е позволено“.

Индексът на Лондонската фондова борса FTSE например е на почти същото ниво, на което е бил преди 18 години. Той е около 10% под най-високата си точка. Въпреки това за същия период заплащането на мениджърите е станало над три пъти по-голямо. Има нерационална, нездравословна и нарастваща пропаст между сумите, които тези компании плащат на своите работници и онова, което плащат на своите ръководители.

Така че, като част от промените, които искам да направя в корпоративното управление, искам гласът на акционерите по отношение на заплащането да има не просто консултативна, а задължителна сила. Искам да видя повече прозрачност, включително пълно разкриване на планираните бонуси и т.нар. съотношение на заплащането – пропорцията между възнаграждението на главния мениджър и средното за служителите. Желая още да опростя начина, по който се изплащат бонусите, така че стимулите за шефовете да бъдат по-добре свързани с дългосрочните интереси на компанията и нейните акционери.

Също искам да се приготвим да използваме и реформираме Закона за конкуренцията, така че пазарите да работят по-добре за хората. Ако има доказателство, че големите компании в комуналните услуги и търговските банки злоупотребяват с ролите си в пазарите с висока степен на окрупняване, трябва не само да се оплакваме от това, не само да казваме, че е твърде трудно, но и да направим нещо, за да се справим с проблема.

И данъците. Имаме нужда да говорим за данъци. Ние сме консерватори и, разбира се, вярваме в икономиката на ниското облагане, при която британските фирми са по-конкурентни и семействата могат да запазят по-голяма част от придобитото. Но ние също разбираме, че данъците са цената, която се плаща, за да се живее в цивилизовано общество.

Никой индивид и никой бизнес, колкото и богати да са те, е успял само със собствени сили. Техните стоки се транспортират по пътища, техните работници са образовани в училища, техните клиенти са част от сложни мрежи, обхващащи частния, държавния и благотворителния сектор. Няма значение дали сте Amazon, Google или Starbucks – вие имате задължението да върнете нещо на обществото. Имате дълг към своите съграждани, включително и отговорност да си плащате данъците. Така че като премиер ще стоваря силата на закона върху индивидуалното и корпоративното укриване на данъци.

Не е анти-бизнес политика да заявиш, че едрият бизнес трябва да се промени. По-доброто управление ще помогне на тези компании да вземат по-добри решения в тяхна дългосрочна полза и в изгода на цялостната икономика.

 

Това е момент на голяма национална промяна и по този повод трябва да се надигнем.

 

Това е един различен вид консерватизъм. Аз знам това. Това е консерватизъм, който скъсва с миналото. Но той е напълно съзвучен с консервативните принципи. Защото ние вярваме не само в пазарите, а и в общностите. Не вярваме само в индивидуализма, но и в обществото. Не мразим държавата. Оценяваме ролята, която единствено тя би могла да играе. Вярваме, че всеки – а не само малцината привилегировани, има право да бъде стопанин на своя живот. Убедени сме, че всяко поколение – политици, бизнес лидери и ние всички – сме пазители с отговорност да предадем нещо по-добро на идващите след нас. Преди всичко, ние вярваме във Великобритания и в британския народ.

От Робърт Пийл до лейди Тачър, от Джоузеф Чембърлейн до Уинстън Чърчил, през цялата си история, Консервативната партия е трябвало да се издига до висотата на обществените случаи, да овладее силните лобистки интереси, да разчупи властта, когато тя е концентрирана сред малцина, да води от името на народа. Наша сила като партия е, че в моменти на големи национални промени, разбираме какво трябва да се прави. И, повярвайте ми, никой не трябва да се съмнява, че е дошъл още един от  тези моменти на голяма национална промяна.

Трябва да оставим ЕС и да изградим нова роля за нас в света.

Трябва да направим Великобритания страна, която работи не за малкото привилегировани, а за всеки един от нас.

За да направим тези неща, трябва да се обединим – като партия и като страна – под силно и доказано ръководство.

И тогава заедно ще построим една по-добра Великобритания.

 

 

Превод от английски език: Ирена Тодорова