Европа тъгува, но Великобритания трябва да напусне възможно най-бързо

Жан-Клод Юнкер е люксембургски политик. Завършил е Право в Страсбургския университет във Франция. През 1995 година оглавява правителството на Люксембург, издигнат от Християнската социална народна партия. Остава несменяем ръководител на правителството на страната си в продължение на 18 години. През 2014 г. е избран за председател на Европейската комисия. Предложеният текст е реч, произнесена от Жан-Клод Юнкер на 28 юни 2016 г. на първото пленарно заседание на Европейския парламент след референдума  за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз.

 

Господин президент,

Госпожо председател на Съвета,

Уважаеми членове,

Парламентът се готви да обсъди бъдещето на Европа и мястото на Обединеното кралство в Европа и Европейския съюз. Имах много срещи тази сутрин, но реших да дойда до Европейския парламент, защото вярвам, че днес, точно сега, мястото ми е тук, в сърцето на демокрацията.

Британските ни приятели се произнесоха чрез всеобщо гласуване. Изразът на волята на мнозинството британци трябва да бъде уважен от всички. Демокрацията си е демокрация и ние сме длъжни да уважим британската демокрация и гледната точка, която беше изразена.

Изборът на британския народ трябва да бъде уважен. Имаше гласуване, има и последствия. Затова искам разяснение, не незабавно – защото британската система е по-сложна, отколкото някои смятат – но възможно най-скоро. Имаше вот, а сега има колебание. Лорд Хил, мой приятел, брат, направи своите изводи. Той е истински демократ.

Бих искал други да вадят заключения от израза на волята на британския народ. Прочетох и чух, че президентът на Парламента и президентите на парламентарните групи, с някои изключения, са отговорили емоционално на резултата от британския референдум. Без съмнение Европа е повече от въпрос на разум. Да, длъжни сме да останем рационални, но и когато сме тъжни, трябва да можем да кажем също толкова много. Този британски вот ме натъжава и няма да го крия. Това не е сантименталност, а моето дълбоко убеждение. Бих искал Обединеното кралство да остане завинаги на наша страна, до нас. Но беше решено другояче. Длъжни сме да приемем последиците.

Премиерът, с когото ще се срещна по-късно тази сутрин, остава приятел, защото британците остават приятели, въпреки вота. Ще помоля правителството на Обединеното кралство да изясни ситуацията толкова скоро, колкото е възможно – не днес, не утре в 9 сутринта, но скоро. Не можем да останем за дълго в период на несигурност.

За разлика от други, аз не робувам на финансовите пазари, но ги наблюдавам. И те дават индикации на едно общо чувство, което е глобално. Както току-що казах, бих искал Обединеното кралство да изясни позицията си. И не бих искал да се прокрадва идеята, че може да има тайни преговори, в тъмни стаи и при спуснати завеси, между представители на Обединеното кралство, национални правителства, комисари, генерални-директори. Забранил съм на комисарите да участват в дискусии с представители на Британското правителство – с президентски указ, което не е в мой стил. Казал съм на всички генерални директори, че не може да има никакви предварителни дискусии с британски представители. Без предупреждения, без договорки.

Чрез израза на британското всеобщо гласуване загубихме едно от многото си крила. Имаме крилете на страните основателки, които не се радват на повече права, само защото са дали начало на проекта, тъй като не го носят сами. Другите, „новите“ страни членки, са пълноправни членове и аз отново аплодирам това обединение, това помирение между европейската география и история.

Британският вот подряза едно от многото ни крила. Но полетът ни продължава. Няма да спрем своя полет към бъдещето. Очакват ни нови хоризонти. И летим към хоризонти, които са на Европа и на цялата планета.

Няма съмнение, че онези, които ни наблюдават от далеч, са обезпокоени. Срещнах се и изслушах няколко лидери. Те са много притеснени, защото се питат за посоката, по която ще поеме Европейският съюз. Затова трябва да убедим и европейците и онези, които ни гледат от далеч.

Ще продължим. Не към непознато приключение, а към цел, определена в Договорите, и от волята на много европейци. Нашият проект продължава и, макар и британският вот да ни забави за малко, трябва да продължим курса към целите, които споделяме с обновена амбиция.

Само си представете, ако Комисията не беше представила десетте си приоритета пред Парламента и ако Парламентът не ги беше подкрепил с мнозинство. Какъв отговор щяхме да дадем на британските си приятели? Това щеше да е програмата на Комисията. Значи ли британският вот, че ще спрем усилията си – всеобщо признати, макар и невинаги оценявани – да сложим край на прекомерната регулация в Европа? Не. Ще продължаваме да се борим с онова, което британците и други наричат бюрократизъм. Нуждаем се от по-малко бюрокрация в Европа, на път сме да до постигнем и ще продължаваме.

Като Комисия сложихме край на сляпото едностранно вземане на решения, което целеше само с бюджетна дисциплина да отговорим на икономическата, финансовата и социалната криза. Въведохме по-гъвкаво тълкуване на Пакта за стабилност в най-добрия смисъл на думата. Наистина ли искате британският вот да ни върне обратно към света, какъвто беше преди Комисията да заработи? Не. Пактът за стабилност трябва да бъде прилаган с мъдрост и съчувствие. И ще го правим.

Сложихме начало на план за енергиен съюз. Наистина ли искате – понеже всички казват, че нещата трябва да се променят, без никога да казват точно какво да се промени – наистина ли искате да сложим край на това континентално усилие за намаляване на енергийната зависимост от Русия и за подсигуряване на енергоснабдяването в Европа? Не. Ще продължим по този път.

Целта ни е да модернизираме Европа. Казвали сме го по редица поводи. Затова започнахме амбициозен проект за дигиталното бъдеще на Европа. Трябва ли да променим всичко? Трябва ли да променим всичко това? Не. Знайте от мен, по този въпрос Комисията ще продължи по пътя, който заложихме със съгласието на Парламента в началото на мандата си.

И освен това, ако всичко трябва да се промени, Комисията чувства увереност, че ще се справи, до голяма степен благодарение на подкрепата на Парламента, че ще продължи курса, по който поехме през ноември 2014.

Нещата трябва да се променят, да, но не бива да променяме основното. А основното е, че Европа трябва да продължи да бъде проект за мир, проект за бъдещето. Това е моето обещание към тази Асамблея. Не съм нито уморен, нито болен, както твърдят някои германски вестници – изглежда днешните доктори работят в журналистиката. Аз оставам, какъвто съм – до последния си дъх ще се боря за обединена Европа.

 

Господин президент, дами и господа,

Ситуацията е сериозна. Бих искал да послушаме онези, които казват, че трябва да реагираме внимателно и обмислено. Аз съм – и това ще изненада някои хора – много внимателен и разумен човек. Но не харесвам несигурността. Сега бих искал британските ни приятели да ни кажат какво се случва и то възможно най-скоро.

В петък сутрин се срещнах с президента Шулц, президента Туск, и премиера Рюте. И се съгласихме да помолим британските ни приятели да изяснят ситуацията възможно най-бързо.

В известен смисъл съм изненадан. Аз, човекът редовно определян в Обединеното кралство като недемократичен, безименен бюрократ, технократ, машина в действие, робот – съм готов да приема вота на британците, но хората във Великобритания имат сериозни затруднения да направят същото. Намирам го за много интересно стечение на събитията. Уважавам мнението, изразено от британския народ. Бих искал също да помоля хората във Великобритания да уважат мнението на британския народ и да действат според него, вместо сега да претендират с празни приказки и измислени проблеми, да играят на котка и мишка, както се случва в момента. Това не е тълкуване на волята на избирателите, тълкуването на волята на избирателите е ясна: британците поискаха да напуснат Европейския съюз и трябва да се действа на тази основа.

И съм изцяло против – нека бъде напълно ясно – не може да е правилно британското правителство или бъдещото британско правителство да иска да започне неформални тайни преговори в тъмни стаи. Това няма да се случи. Направих нещо, което рядко правя, и инструктирах всички комисари и генерални директори, че не трябва да има тайни преговори. Това не може да стане.

Но, разбира се, трябва да осъзнаем, като проява на здрав разум, че е необходимо да установим нови отношения с Великобритания. Как ще изглеждат тези отношения не зависи единствено от още неясните преговорни позиции на британските преговарящи, но зависи и от нас. Ние сме тези, които задават дневния ред, не онези, които искат да напуснат Европейския съюз.

Европейската мечта още съществува. И ще трябва да работим с непоколебимост и постоянство, с подновена енергия и възраждане на континенталната амбиция. Сега не е времето да се взираме в себе си, нито за нас, нито за Обединеното кралство. Онова, от което имаме нужда, е поглед към цялата картина на континента – това е, което Комисията никога не забравя. И трябва да си припомним отново, въпреки че звучи старомодно – все пак често ме наричат старомоден ветеран: какво е било в началото на европейската мечта? Мирът. Тази мечта не е умряла или забравена. Европа остава проект за мир. И бих искал да кажа на младите хора, също и на тези във Великобритания, където мнозинството от тях гласува да остане в Съюза, че сега не е времето континентът да се разделя отново. В началото на 20-ти век 20% от световното население е било от европейци; на края на века европейците ще представляват едва 4% от общото население от 10 милиона. Не сме доминиращата световна сила. Делът на Европа в създаването на световните ценности ще спадне значително, а сме и най-малкият континент – трябва да помним тези три неща.

Европа не може да бъде обяснена само гледайки към миналото. Това беше вярно за поколението на баща ми, но вече не важи за съзряващите млади хора, които утре ще движат обществата ни и ще управляват държавите ни. Бъдещето на Европа принадлежи на нейната младеж.

Благодаря ви.

 

Превод от френски език: Асения Димитрова