За бъдещето на Анхиало

Иван Вазов

Статията е написана през 1906 г., когато в следствие на противобългарски изстъпления в Гърция, млади българи подпалват населения основно с гърци град Анхиало (дн. Поморие). Статията е публикувана за първи път години по-късно в сп. Седмична илюстрация „Принос“, бр. 4 от 26 октомври 1913 г.

Анхиало е изгорено. Това гръцко гнездо на бреговете на Черно море е превърнато на развалини, които още димят. В продължение на 14 века този градец, разположен на територията на България, е образувал една непристъпна крепост на елинизмът, бил е държава в държава, както са били и Месемврия, и Анхиало. Гръцки закони, гръцки интереси, гръцки дух са царували там. По нехайство или по политическо недоглеждане, или по други причини – Анхиало е продължавало да остая неприкосновен остров на гърцизма всред българското море и при Крума, и при Симеона, и при Асеновците, и до вчера. Нашият черноморски бряг е бил и днес остая гръцко владение. По силата на не знам какви привилегии, гърците са придобили правото да се вчитат в Анхиало като в Елада. Държавният глава, когото признават, комуто се кланят, чието име с почитание се произнася в църквите и в училищата, не е българския княз Фердинанд, а атинския крал Георги[1]. Името България е изгонено из училищата, то се ненавижда, то се споменува с отвращение. Сега, когато по силата на стихийни събития това яко гнездо на елинизмът е унищожено, време е да излезем из многовековната си слепота и да поискаме да станем ние господари у дома си. Правителството има длъжност да спечели за България и тоя български кът, като не остави да се възроди и усили пак това враждебно гнездо, дето се възпитават безнаказано духът на омраза и ненавист против всичко българско. Да се възпрети вече на гръцки владика да се настанява в Анхиало е малко, трябва да се попречи на самия елински дух да се загнезди там изново. В Атина едно кафене с български надпис не може да съществува, нека в България направим да има една гръцка крепост по-малко – ние сме господари в страната си. Какво трябва да се направи? Според нас правителството може и има право на законно основание да отчужди землището под изгорелите анхиалски къщи, да разпланира нов град по модерните изисквания и продаде местата преимуществено на българи. Нека добри българи са заселят там, нека се възроди Анхиало, но като български град, дето български дух, български интереси, български живот да завирее. Ако това средство се покаже непрактично, друго да се измисли. При малко добра воля, при малко повече патриотизъм, а той не липсва на днешните властници, може да се завоевае по мирен начин тази гръцка държавица за българското отечество и култура. Нека даже са заличи срамния спомен на нашето многовеково нехайство и слепота и се даде на новия град едно българско име, например Крумовград. Повтарям: нека България бъде българска, нека се почувствуваме господари и в тоя приморски край и занапред в него да царува не крал Георги, а българский княз, и името на България да бъде тачено и обожавано, а не произнасяно с омраза и отвращение. Не заслужава ли да се помисли върху това, доде е време?

[1] Крал Георг I Глюксбург (1863-1913).