Моят план за възстановяване на Американската мощ

Марко Рубио е американски политик от Републиканската партия. Роден е през 1971 г. в Маями, Флорида, в семейството на кубински политически емигранти. Влиза в колеж със спортна стипендия благодарение на уменията си в американския футбол. Завършва право в университетите на Флорида и Маями. Избран за сенатор през 2010 г. В момента е един от основните претенденти за кандидат-президент на Републиканската партия. Публикуваната тук реч е произнесена на 5 ноември 2015 г.

Искам да благодаря на Джон Алърд, Дъг Томпсън и на всички тук в Щатското гранитно производство, че са наши домакини днес. Сред тези съоръжения можете да видите как продуктивността и иновативността на нашата частна икономика играят жизнена роля за националната ни сигурност.

Можете да видите развитието на напредничави системи, предназначени да оборудват  ракетите „Томахоук“ във въздуха, специализираните превозни средства по земя, унищожителите в морето, дори подводниците клас „Вирджиния“ на стотици футове дълбочина. Можем да видим как роботи разчистват мини и освобождават бомби, иновации, които правят военнослужещите мъже и жени по-обезопасени, по-прецизни и по-напреднали от врага, срещу когото са изправени.

Иновативната природа на частната ни икономика е едно от предимствата на националната ни сигурност, които са част от това, кои сме като нация. Проблемът е, че многото ни предимства са изложени на риск от една основна слабост и това е вече остаряло политическо формирование във Вашингтон, о.К.

На най-високо ниво от управлението си имаме лидери, които вярват, че светът ще бъде по-добре с една по-слаба, по-малко ангажирана Америка; които вземат решения за националната сигурност на базата на политика, вместо на стратегия, и които не успяват да разберат, че днешната глобална икономика, външна политика и вътрешна политика, са неразделими.

Тези остарели лидери идват от двете партии и от двете страни на Пенсилвания Авеню. Политиките им подкопаха силата на Америка, обезкуражавайки съюзниците ни, усилвайки враговете ни и поставяйки народа ни в опасност.

По времето на президента Обама разходите за отбрана бяха отрязани с почти трилион долара за едно десетилетие. Флотът ни е по-малък от когато и да било след Първата световна война, армията се е запътила към нивата си от преди ВСВ, въздушните ни сили имат най-малката и остаряла бойна сила за цялата си история.

И силите, с които разполагаме, не са готови за битка. Само една трета от военните бригади и по-малко от половината ескадрили във въздушните сили са напълно екипирани и флотът има само една трета от носачите и смесените части, от които има нужда, за да отговори на криза в рамките на 30 дни.

Враговете на Америка по света си дават сметка за това. Те спринтират пред нас, инвестирайки значително в собствените си сили, за да запълнят празнината във военната си сила. Китай увеличи разходите си за отбрана с нови 10% тази година, Русия – поне двадесетократно от началото на века.

Тези и много други нации осъзнават онова, което много във Вашингтон не успяват: че бъдещето на военните действия не е единствено по земя, море и въздух, но също и във киберпространството, Космоса, под водата и в далечина, под формата на нови ракетни снаряди.

Не можем да се спасим от глобалните заплахи на ХХІ век с военна техника, правена за ХХ-ти. Обаче именно това лошите политици и лошо подреденият бюджет за отбрана ни задължават да правим.

Последните девет години са пълното доказателство, че нещата не се получават. Светът стана по-опасно място, докато Америка ставаше по-малко подготвена. Заплахите за сигурността ни се разширяват, докато далновидността на президента ни се стеснява.

Русия нападна съседите си, заплаши баланса на силите в Европа след Студената война и сега упражнява сила в Сирия, за да защити диктатор убиец и да подкопае САЩ.

Китай успя да сплаши съседите си и доминира Южнокитайско море, един от най-оживените корабоплавателни пътища на планетата. Открадна интелектуална собственост от компаниите ни и извърши най-големите кибер-атаки срещу правителството ни.

Северна Корея разработва ядрени бойни глави, способни да ударят Съединените Щати и се замеси в масова кибер-атака.

ИДИЛ създаде средновековна терористична държава и вдъхновява поддръжници от Северна Африка до Южна Азия.

Иран напредва към целта си да се сдобие с ядрено оръжие и да доминира целия Среден изток.

И това не е целият списък.

Като президент Хилъри Клинтън би написала продължението на унищожителната външна политика на президента Обама, придържайки се към същата линия на слабост и същия сюжет на отстъпване. Кандидатирам се за президент, защото Америка е пред нови заплахи в този век и е необходимо ново лидерство, за да се изправим срещу тях. Доказал съм се с разумност, имам необходимия опит и качеството на лидер, необходимо, за да възстановим нашата сила и сигурност.

Като върховен главнокомандващ аз ще осъзнавам, че политиката на отбрана е външна политика. Поддържайки силата да победим агресията, ние възпираме агресията – и това дава време и пространство на инструментите на меката сила да работят.

Днес бих искал да споделя няколкото от моите идеи  за това как да доведем националната си отбрана в ХХІ век. Това не е първият път, в който съм говорил детайлно по въпроса, нито ще имам времето в една реч да представя целия си план, но ви каня да проверите пълния ми план да възстановим американската мощ на MarcoRubio.com.

Днес бих искал да съсредоточа основните си забележки върху важността от модернизирането на силите ни за възстановяването на готовността и от иновацията за посрещането на бъдещите заплахи. И двете цели изискват отмяна на разрушителните орязвания на разходи в отбраната, които видяхме по времето на Обама, в частност тези в резултат от „секвестрацията“.

Като върховен главнокомандващ ще се вслушам в препоръката на двупартийния Панел по национална отбрана и възможно най-скоро ще се върна на напредничавото мислене, водено от стратегия, и фискално устойчив бюджет, предложен от Секретаря по отбраната Робърт Гейтс през 2012, преди орязването на разходите да влезе в сила.

Бюджет с такъв размер е от основно значение, ако искаме модерна национална отбрана. Само погледнете разходите за модернизирането на ядрената ни защита – ангажимент от нарастващо значение, тъй като все повече страни се сдобиват с ядрено оръжие. Само това ще струва до 18 милиарда на година в следващото десетилетие. Настоящата администрация не смята това за приоритет. Като върховен главнокомандващ аз ще го смятам.

Приоритетно ще отделя средства за отбрана, за да се справим с критични недостатъци в готовността ни, за да оправим базите за тренировка и поддръжка и да се уверя, че отрядите ни ще се разгръщат бързо.

След това ще се насоча към модернизиране на земните, морските и въздушните ни сили. Това е първата цел за възстановяване на Американската мощ, тъй като не можем да се притесняваме за иновирането в бъдеще, ако не оцелеем първо в сегашното. Заплахите, пред които сме изправени в тези традиционни театри на войната, растат и се променят, и нашите сили трябва да растат и да се променят, за да ги посрещнем.

Не можем да си избираме срещу кои заплахи ще се изправим. Съединените щати трябва да бъдат пълноспектърна супер-сила, способна да поддържа сигурността едновременно в Европа, Азия и Средния изток. Заплаха в който и да е от тези региони би могла да постави в опасност нашата сигурност и въпреки това още не сме адаптирали силите си за заплахите, които могат да ги достигнат.

Като президент ще осигуря достатъчен брой хора, за да се изправим пред тези предизвикателства. Ще се уверя, че хората ни имат необходимите инструменти, за да успеят.

Като президент никога няма да изпратя трупите ни в равностойна битка: винаги ще ги оборудвам с повече и по-високотехнологични оръжия. Но днес, за съжаление, те са принудени да използват системи, разработени през 1970-те и 1980-те: от крайцерите клас „Тикондерога“, до танковете „Ейбрамс“, до Б-2 „Стелт“ бомбардировачите. Някои са дори по-стари, като Б-52, който лети от 1955-та.

Ако стана президент дните, в които баща, син и внук летят в един и същи самолет, ще останат в историята.

За да продължаваме да владеем небето и да се защитаваме от напреднали изтребители и ракети, трябва да инвестираме в технологии, които ни позволяват да видим врага първи, и имаме нужда от лазерни или електромагнитни оръжия, за да сваляме вражеските ракети и въздушни машини.

За да поддържаме превъзходството си в моретата, ще осигуря финансиране на програмата за подмяна на клас „Охайо“ (ORP). Това е жизненоважно за поддържането на стабилно ядрено триединство и за способността на Америка изстрелва ракети под вода. В момента не е напълно финансирана в нашия план за отбрана, но ще бъде, ако стана президент.

Модернизацията на подводните ни мощности пряко ще повлияе на работата тук, в този завод. Като президент ще поръчам да се строят поне по две подводници клас „Вирджиния“ всяка година и много от компонентите им ще бъдат произвеждани и сглобявани точно отзад, от мъжете и жените, стоящи пред мен.

Също така те ще бъдат поддържани в Портсмутската военноморска корабостроителница тук, в Ню Хемпшир. Тези, които защитават затварянето на това място не успяха да разберат важността на индустриалната ни отбранителна база за националната сигурност. Именно затова се присъединявам към вашия сенатор Кели Айът, който беше страхотен лидер по тези въпроси във Вашингтон, противопоставяйки се на нов кръг от програмата BRAC[1].

Последното, на което искам да се спра относно модернизацията, е жизненоважно – не само за сигурността, но и за характера ни като нация. Дългът да обезпечим военния си персонал за успех не приключва с битката, а продължава тук у дома. Точно за това водих битка в Сената да се създаде отговорен отдел по въпросите на ветераните и точно затова ще продължа битката в Белия дом.

Модернизацията е ключова, за да възстановим днес сигурността си. Но дори и да модернизираме силите си по земя, море и въздух, никога не трябва да допускаме, че бъдещите войни ще се водят по същия начин, като тези от миналото. Точно затова модернизацията трябва да върви ръка за ръка с иновацията.

Сигурен съм, че много хора във Вашингтон ще извъртят очи когато ме чуят да говоря за неща като киберпространството и открития космос като нови фронтове на нашето време. Много хора все още ги виждат като неща от научната фантастика. И това разсъждение – колкото и опасно да е – не е нищо ново. Природата на войната винаги се променя, а лидерите от миналото са почти винаги слепи за промените.

Когато Били Мичъл, смятан от мнозина за бащата на американските въздушни сили, предупреди през 1921, че един ден самолетите ще стават плаващи кораби, из цял Вашингтон му се подиграваха. Секретарят на военния флот отговори с „Мили Боже! Този човек трябва да пише евтини романи!“

Атаката над Пърл Харбър отпрати тези съмнения.

И колкото и бързо да еволюираха самолетите в инструмент на войната, еволюциите в киберпространството, открития Космос и капацитета на ракетите се случва много по-бързо.

Дори само в киберпространството вече виждаме заглавията. Престъпни държави и терористични групировки изпробват защитата на американската кибер-сигурност с атаки едновременно върху правителствени и частни компании. Достатъчно голяма кибер-атака може да парализира критични инфраструктури и икономиката и въпреки това ние някак оставаме неподготвени да посрещнем заплахата.

Като президент ще осигуря засилването на гражданските и военните компютърни мрежи и ще анализираме произхода на компонентите на оръжията ни, за да не бъдат уязвими на атаки. Ще инвестирам в атакуващи кибер-способности и ще гарантирам, че командирите ни имат инструментите и пълномощията да отговорят на атака. Администрацията ми ще очертае декларативна политика, така че враговете ни да разбират последиците от атакуването на кибер-системите ни.

Също така сме длъжни да бъдем наясно с нарастващата стратегическа и икономическа важност на открития космос.

Американците разчитат на сателити за всичко – от проверяване на времето, до GPS навигация, до комуникация през смартфоните си. Военните ни също разчитат изключително на космоса за голяма част от мисиите си, от разузнаване, до проучване, до прихващане.

Заради зависимостта ни от космоса опонентите ни активно развиват способности, които могат да поставят владенията ни в риск. Например Китай проведе много анти-сателитни тестове. Като президент ще инвестирам в технологии, за да защитя космическите ни способности.

Също така трябва да инвестираме в ракетна защита. ХХІ век фундаментално се различава от ерата на Студената война, въпреки това администрацията на Обама не отиде отвъд политиката на ракетна защита от миналото.

Враждебни режими като Северна Корея виждат ракетите и ядрените оръжия като средство за изнудване на Съединените щати. Трябва да работим за това да отнемем всяка възможност на опонентите да ни изнудват с такива заплахи. Но вместо това администрацията на Обама отряза разходите по ракетна защита с 30% от 2009 и отмени плановете за развитие на ключови ракетни защитни програми в провалено усилие да умилостиви лидерите на Русия.

Като президент ще сложа край на политиката на ограничение на развитието и разгръщането на ракетна защита. Ще спонсорирам изцяло програмите за ракетна защита, за да гарантирам, че се възползваме в най-голяма степен от модерните технологии и че вървим пред тези нарастващи заплахи.

Накрая, както всички в тази стая знаем, истинският напредък в иновациите е възможен само ако поддържаме динамична и здрава индустриална база. Трябва да отворим нови пътища между частния сектор и Пентагона, така че нашите бойци да имат достъп до последните иновации.

Например напредъкът в 3D принтирането може да направи революция в начина, по който произвеждаме части. Може да позволи бързо производство по поискване в периоди на нужда и на по-достъпни цени.

Икономиката ни постоянно произвежда такива иновации, че ако са творчески приложени към нуждите на отбраната ни, биха могли чудесно да подпомогнат националната сигурност. Но за да се възползваме от тях, трябва да отрежем цели слоеве от ненужната бюрокрация във Вашингтон и в Пентагона и да направим процеса на вземане на решения по-гъвкав и адаптивен.

Иновативната природа на народа ни ежедневно се вижда на това място, и това ми дава страхотен оптимизъм за бъдещето на Американската мощ.

Бих искал да приключа, отбелязвайки, че сме почти на година разстояние от избирането на новия президент на Съединените щати. Вярвам, че предстоящата година ще бъде характеризирана в немалка степен от национален дебат именно по въпроса, който обсъждаме днес.

Ако някога някой въпрос може да се издигне над дребнавостта на политическите стратегии, то това трябва да бъде важността на силната и модерна национална отбрана. Но аз знам, че това е самозалъгване. Много от нашите остарели лидери ще продължат да се преструват по този въпрос и да спекулират с моята подкрепа за американската мощ.

Ще продължат да поддържат това, което смятам за най-опасното схващане на нашето време – грешното схващане, в което се е вкопчил настоящият президент, и което донесе раздорите, които виждаме по света днес. И това е идеята, че силната войска някак проправя пътя към война.

Именно обратното е вярно. Силната национална отбрана винаги е била за предотвратяване на войната, отколкото улеснение за нея. И президентите от двете партии, от Кенеди до Рейгън, разбираха този факт. Те разбираха, че светът е най-безопасен, когато Америка е най-силна.

Президентът Труман разбираше най-добре връзката между силата и мира. Той именно настояваше за създаването на Министерство на отбраната.

Той твърдеше това: „само желание за мир е безсмислено, освен ако няма и достатъчно подготвена сила, способна да подкрепи това желание при спешна нужда. Сред нещата, които са окуражавали агресията и разпростирането на войните в миналото, са били нежеланието на Съединените щати да приемат този факт на сериозно“.

Сега стоим тук 70 години по-късно и толкова много от нашите лидери отново отказват да приемат този факт – и това нежелание отново поражда агресия и разпространяване на войната по света.

Кандидатирам се за президент, защото ако не се върнем към двупартийната традиция на американската мощ, и то да се върнем скоро, вълната на опасност и раздори, които заляха света в последните години, ще става все по-силна и тази вълна може да удави икономиката ни, да измие влиянието ни и да донесе до бреговете ни опасности, които ще бъдем неподготвени да посрещнем.

Аз съм готов да оспоря този сценарий за Америка и Света в годините напред. Няма да се изморя в усилията си и няма да предам оптимизма си за бъдещето. Нашата нация има огромен запас от сили, които все още не сме започнали да използваме: динамичен и издръжлив народ, градивна икономика, която съперниците ни не могат да се надяват да достигнат, приятели и партньори по целия свят, които очакват да възвърнем увереността си.

С тези сили не можем да се отчайваме, заради тези сили не можем да загубим.

Затова днес ви каня да се присъедините към мен.

Със силата като организиращ принцип, мирът като най-висша цел, нека да се вречем отново към задачата на лидерството и пътя към свободата – нека установим, заедно, Нов Американски век.

Благодаря ви!

 

Превод от английски: Асения Димитрова

[1] Base realignment and closure program, затворила на няколко етапа над 350 военни инсталации от началото си през 1988-ма година до днес.