На първо място трябва да бъдем последователни

Константин Стоилов

Речта е защита от страна на министър-председателя на Закона за бюджета за 1896 г., внесен пред VIII Обикновено Народно събрание. В него се предвижда сумата от 1 000 000 лева за Цивилна листа на княза, а също и 300 000 за неговата канцелария. Първата сума се приема без дебати. По втората обаче, народният представител Михаил Такев, възразява с аргумента, че понятието Цивилна листа обхваща и всичките разходи, за които е предвидена тази втора сума. Речта е произнесена на 13 декември 1895г. Спорният параграф се приема.

Господа народни представители,

След това, което казах миналата година по всичките тия въпроси, които се касаят до нашия държавен глава, аз мислех, че нямаше да има нужда вече да вземам думата и да говоря по въпроси, които трябва да се считат за разрешение вече от нас. Направиха се обаче някои критики, за които по длъжност считам за нужно да дам някои обяснения, за да не би да се каже, че са минали необяснени или признати в такъв смисъл, в какъвто Народното събрание не ги е разбирало.

Господа представители, в живота, или в общественото движение на всеки народ, се явяват от време на време такива въпроси, които общественото мнение, право или криво, счита, тъй да кажа, за мерило на умствена храброст, за мерило на нравствена храброст, независимо от това и за мерило на патриотизъм. Например у насъ в България имаше една епоха, в която религиозните въпроси играеха първостепенна роля, и ако искаше човек да мине за философ, ако искаше да мине за учен, и ако искаше да мине за най-начетен, той трябваше вред да проповядва крайните идеи, що се отнася до Бога, що се отнася до вярата. Волтеризмът, както го нарича господин Вазов, или безбожието, беше едно време у нас като на мода и минаваше като мерило за остроумие и начетеност. Днес обаче, въпросът, който служи като такъв мащаб, е въпросът за нашия Княз, за нашия държавен глава. Критикуваш ли Княза, ти минаваш за свободолюбив. Говориш ли за него, пишеш ли, боднеш ли, колко с върха на една игла, това или онова негово действие или изражение, то ти се намираш в редовете на това течение, което те счита за защитник на народните интереси. Така само могат да се разбират критиките, които нашият печат тъй немилостиво сипе върху нашия Държавен глава. Само тъй, господа представители, можем да си обясним това желание да се говори по тия въпроси при разискването на цивилната листа, при разискването бюджета за канцеларията на Н. Ц. В. Княза. Защото аз не разбирам, какво друго може да предизвика да се правят тия критики и да се сравнява това, което се иска с положението въобще на нашето отечество.

Аз мисля, господа представители, че в тая свещена сграда, в народното представителство, ние трябва да бъдем на първо място последователи; на първо място трябва да бъдем верни на известни принципи, които поддържаме. Аз казах и лани, поддържам го и тая година и ще го поддържам и занапред, че разбирам много добре, и че не само разбирам, но и че се прекланям пред оня народен представител, който излиза от убеждението, че България не трябва да бъде абсолютна монархия, а трябва да бъде една конституционна монархия. Аз разбирам много добре, че в нашата среда, може би, да заседават депутати, които поддържат, че за благото на България, че за да може да осъществи целта и задачата, за която е предизвикана, тя трябва да бъде република или друго нещо. Мненията на такива депутати, ако бъдат искрени, имат и ще имат моето пълно уважение. Но ако има такъв депутата, нека излезе от трибуната на Народното събрание да каже: нам не ни трябва княз, и като процитира Ботевата молитва, да каже, че за нас е достатъчно да имаме един председател на република с 6 000 лева. И аз ще ръкоплещя на такъв депутат, защото ще бъде последователен. Но тъй също аз изисквам последователност и от тия, които стоят на почвата на нашата конституция. Приемаме ли принципа, че България трябва да е монархия конституционна, ние трябва да теглим и логическите последствия на тоя принцип.

Казва се, че нашето отечество се намирало в неблагоприятно финансово положение и заради това не трябвало да се правят тия жертви. Със същите тия аргументи, господа представители, ние можем да унищожим целия наш бюджет. Ние можем военния бюджет да го направим от 21 милиона на 2 100 000 лева. Но защо не правим това? Не го правим, защото сме убедени, че във всеки бюджет има работи, които са неизбежно нужни, които са присъщи на тоя бюджет. Както не можеш да лишиш човека от храна, и както ако някой няма собствени средства и не може да намери пари в заем и открадне, за да се нахрани, съдилищата го оправдават, тъй също става и с държавните разходи. Има някои разноски неизбежни, има разноски, които без друго трябва да се извършат. Както тия разноски са неизбежни, тъй също неизбежни са и разноските, които са нужни за обдържането на един княз или крал или на един цар, щом конституцията казва, че тая държава е монархическа или монархическо конституционна.

Повдигна се, господа представители, и друг въпрос.  Говори се и за други някои разноски. Може, господа представители, да се спори върху въпроса, нужни ли са тия работи; но пак и тук дохождам да се спра за това релативно понятие на нуждите. Нужен ли е сапунът за съществуването на човека? Мнозина говориха и понеже говориха за перачници, ще кажа, че те може да мислят, че сапунът не е потребен. В Англия едно от средствата, едно от мерилата за напредъка и благосъстоянието на по-долната класа, било употребеното количество сапун. Нужно ли е известен народен представител да носи ръкавици и вратовръзка? – Не е нужно. Достатъчно е да облече една проста ленена или даже и по-проста риза, за да се запази от студа, за да се запази от времето. Защо туря тогаз колосана яка? Защо туря вратовръзка? Защо туря ръкавици? – Защото, по неговото понятие, това е нужно; защото той казва: в това социално положение, което занимавам, ако вляза с кирлива риза между моите равни, ще го счетат за докачение и няма да ме приемат. Когато тия работи са неизбежно нужни, щом човек казва, че принадлежи на известна категория на обществото, то и тук, щом ние казваме, че имаме монархия конституционна, трябва да теглим и последствията; трябва да позволим тая монархия да съществува, тъй както съществуват монархиите другаде. Може от диогеновска, може от философска точка зрение да се мисли за излишно, но общественото мнение, като е съзнало нуждата и понятието за такива учреждения, ни налага да теглим последствията на това положение, което ние сме приели.

Ограничавам се сега по тоя въпрос и дохождам до въпроса, твърде принципиално поставен от уважаемия колега господин Такев – до въпроса за назначението на Цивилната листа. И аз се присъединявам към мнението на тия господа, които не дадоха това тълкувание на думите Liste civile, каквото тълкувание господин Такев им даде. И аз мисля, че нашият уважаем колега г-н Марков е по-прав в това отношение. Какво казва Thonissen в своя коментар? Той казва, че цивилната листа се дава на Държавния глава за запазване Splendeur de sa couronne – блясъка на своята корона. Дава се, следователно, и по нашата конституция цивилна листа за издържане на княза и на двора му. Друго тълкувание, господа представители, това понятие не може да има, освен че тия разноски, които са потребни, се дават за личните потреби на княза и неговото семейство дотолкова, доколкото неговото семейство, на основание Конституцията, не се радва на особени привилегии: дава се за издържане на личността, за личните потреби, за блясъка на короната. Значи от нея трябва да се издържат всичките членове на княжеска фамилия; от нея трябва да се поддържат и всички други членове – чиновници на двора, които принадлежат към тоя splendeur de la couronne; трябва да се поддържат всички ония дворцови чиновници, на които ролята не е друго нещо, освенъ да се занимаватъ съ издържането на тоя двор, от една страна, и с церемониалите на същия двор от друга страна. Тая е целта, за която съществува цивилната листа. А щом всякъде веднъж е прието на държавния глава, и днес само на държавния глава, но в други места даже е допуснато щото и известни чиновници да се радват с правото на помещение – и квартирно право, то всякъде логическото последствие е, че тоя, който дава квартирата, той е задължен и да я издържа; той е задължен да дава и осветление и отопление. Тая е причината, по която се отпущат държавни суми, за издържане на дворци, за мебелировка и други принадлежности. Аз тъй разбирам. Разбирам, прочее, цивилната листа като възнаграждение за личните потреби на княжеското семейство, за поддържане на тоя персонал, който е свързан с личните служби на княжеското семейство, и който е свързан с церемониала, доколкото тоя церемониал произхожда от положението на държавния глава, като княз или крал на известна държава.

Каза се, господа представители, че други суми, освен цивилната листа не са нужни. На това има да отговоря, че вън от съображението, което се представи, за че всякога тия суми са фигурирали в нашия бюджет – това, което съставлява един закон за нас и техното последователно и непрекъснато вписване в бюджета, съставлява едно придобито обичайно право; вън от това съображение, казвам аз, ще кажа и друго едно съображение и то е, господа представители, съображението, че тия пътни и дневни разноски – в връзка с това ще отговоря и на друг един въпрос, който се зададе от господина Дограмаджиева – имат толкова значение и се отнасят дотолкова, доколкото князът се намира в неговата територия или се намира в движение в границите на българското княжество, и доколкото той вън от обязаностите, като държавен глава има съприкосновение с населението, има съприкосновение с учрежденията, като изключим министрите, които съприкосновения влекат след себе си и известни разноски – тия разноски трябва да се възнаградят по същия начин, по същата аналогия, както преместването или командироването на известен чиновник влече след себе си и допълнителни разноски. Не казвам, че за държавния глава трябва да се предвиждат дневни. Казвам обаче, че ако вследствие на положението му като държавен глава нему е възложена работа или е възложена такава работа на органи, които са дворцови чиновници, то за това трябва да се заплащат и за това именно се предвиждат тия канцеларски и за пътешествия разноски. Щом обаче, той излезе вън от границите на държавата с държавни цели – защото един държавен глава може да пътува като частно лице, и това негово пътуване не интересува държавата – и когато той пътува като държавен глава, за да изпълни една известна функция – ще цитирам пътуването на същия в Петербург и при други дворове – в това качество аз мисля, държавата е длъжна да отпуща тия разноски, защото предвидените в бюджета пътешествия, не са освен пътешествия за вътре в границите на княжеството.

От друга страна, господа представители, при тия критики, които се сипят върху държавния глава по непонятен за мене начин, нека бъдем справедливи да погледнем на това, което той върши с тия средства, които му се отпущат. Ако той не допуща тия реклами, които съществуват в нашите нрави; ако той не се ползува от тия реклами, които употребява част от средствата за работи, които у нас са станали обичай – защото знаете, че когато един човек пожертвува 10 до 20 лева за нещо, пишат се благодарствени адреси, че неговото име ще се запише с златни букви в скрижалите на българската история и че ще се цитира за образец на патриотизъм и пр. и пр. – ако не се ползува от тия средства, казвам, то не по-малко е вярно, че голяма част от тия средства, които се отпущат, отпущат се за цели, които остават в полза на страната. Преди всичко, господа народни представители, Н. Ц. В. поддържа не по-малко от 50 души стипендианти в странство. Не считам другите благодеяния, за които по едно време хората се подиграваха. Нека безпристрастно да погледнем пожертвуванията, които Н. Ц. В. прави на бедни; да погледнем на пожертвуванията, които той прави за черкви, които прави за други благотворителни цели, и вие господа представители, с пълно безпристрастие ще сте принудени да признаете, че действително щедро, че действително царски се разполага и харчи тая цивилна листа, която се отпуща от народното представителство.

Каза се – и това го считам за длъжност на лоялност да спомена – по повод на други разисквания, една забележка за някои негови хора. Каза се за разни Бурбулоновци, които харчили отпуснатите по Министерството на обществените сгради суми. Уважаемият мой колега от министерството не взе думата, но аз считам за длъжност да обявя, че сумите, които се харчат от държавата за държавни цели, се контролират и харчат от държавни чиновници и тия чиновници, за които се намекна, нямат никаква намеса в употреблението и разпорежданията на тия суми. Аз считам за длъжност да спомена, господа представители – понеже ние сме малко недоверчиви към чужденците – че тия двама чужденци, единствените, които Н. Ц. В. има при себе си – аз ще спомена за румънския двор, гдето даже и последните лакеи не са румъни – тия двама чужденци, казвам, които имаме тук, са французи и са хора, които, ако ги познавате, не може да имате освен пълно уважение, както за тяхната честност, тъй и предаността, която имат към Н. Ц. В. и към неговото семейство. Следователно аз мисля и наклонен съм да вярвам, че почитаемият наш събрат, може би без да обърне сериозно внимание е пропуснал тия думи. Убеден съм, че ако той би имал случай да познава тия господа, той ще се съгласи напълно с мене, че те заслужават почитанията на всеки честен човек, че те са джентълмени в пълния смисъл на думата и ние няма освен да се радваме, че такива хора се намират на служба в нашия дворец.

Тия са бележките, господа представители, които имах да направя по повод разискванията по тоя параграф. Аз ще ви моля да приемете тоя параграф тъй както е представен, и ще свърша с надежда, че тия въпроси, за критиките на държавния глава, са едни от тия въпроси, които във време на кипежа са били повдигнати, но след като мина кипежа, те трябва да се хвърлят към архивите на тия въпроси, които са свършени. Аз се надея, прочее, че за напред няма да имаме дебати за държавния глава, че в нашия печат ще се забрави името на нашия държавен глава, ще се забрави, когато се говори лошо, а ще остане да се поменува за него само тогаз, когато има да се говори за нещо полезно, за извършването на което той е дал инициатива, и когато има да се говори за чувствата, които въодушевяват българския народ спрямо държавния глава.