Проблемът „Корупция“ (Теоретично изследване)

snimka_03_krastev - CopyЕвгени Кръстев

Корупцията в модерната държава

В модерността корупцията представлява сложно явление, което е свързано с публичния характер на властта, който се формира и развива с утвърждаването на модерната държава. Става дума за това, че модерната държава е основана върху принципа на представителството и публичния интерес. Формирането на политическо представителство предполага появата на групи от хора, чиято основна грижа би следвало да бъде защитаването на публичния интерес. Или с други думи въпросните групи от хора следва да работят за нещо, което е извън тях самите. Ето това именно е същностната разлика между публичната власт и другите видове държавна власт, които познаваме от времето преди появата и утвърждаването на модерната държава като най-развита и хуманна организация на човешките общности. При средновековните форми на държавна власт управляващите употребяват властта в свой интерес, т.е. те не дължат отчет пред никого за своите решения, за подбудите въз основа на които са ги взели, както и за резултатите от тях. Едва след появата на модерната държава можем да говорим за съществуването на качествено нов държавен организъм, който води до една много сериозна особеност, а именно разминаването между упражняващите властта и тези, в чиято полза тя се упражнява. В условията на модерната държава има съществена количествена разлика между управляващи и управлявани, независимо от това обаче ползата от властта трябва да бъде обща. Именно това разминаване прави възможна корупцията като потенция. Тази потенция се изразява в съществуването на принципната възможност упражняването на властта да не покрие цялостно управляваните, т.е. ползата от упражняването на властта да не бъде всеобща.

Задълбочаването на разсъжденията върху корупцията като потенция следва да засегне отношенията между публичния и частния интерес. Публичният интерес се основава върху частния, но той не е и не може да бъде прост агрегат от отделни частни интереси, независимо дали разбирането за частния интерес е ориентирано към отделния човек, т.е., че частният интерес е интереса на отделния човек, или пък е ориентирано към групи, съсловия и т.н., чийто интереси по своята същност също са частни. Разнообразието от частни интереси е твърде голямо, нещо повече – в условията на политическа демокрация и пазарна икономика частните интереси стават динамични, претърпяват бързи промени и трансформации. Така те оказват своето влияние върху публичния интерес, по определен начин започват да го моделират, започват да се опитват да го обвързват с част от собствените си характеристики.

Това, че публичния интерес се основава върху частния означава, че частният интерес има необходимост от съществуването на публичен, за да може той да бъде защитен що се отнася до неговата реализация, т.е. преследването и постигането на желаните цели. В този смисъл частният интерес се конкурира или кооперира с други частни интереси и по този начин той е активен. Той участва в определен тип действия, които са логични и целево ориентирани. Когато обаче в резултат на една или друга трансформация настъпи дисбаланс в полето на частните интереси, може да последва реализация на принципно съществуващата възможност за влияние върху публичния интерес. Това означава, че определени частни интереси се опитват чрез публичния интерес да моделират самото поле на частните интереси. Ето тази принципно съществуваща възможност също се вписва в разбирането за корупцията като потенция. Разглеждането на варианта, при който частни интереси биха могли да обвържат публичния интерес с част от собствените си характеристики е една възможност за проникване и нарушаване на естеството на публичния интерес. Неговото естество обаче може да бъде нарушено и по други начини, а именно чрез прекомерно отдръпване на частните интереси от публичния. При какви обстоятелства частните интереси могат да се отдръпнат от публичния? Липса на конкурентни отношения – няма необходимост от регулативни намеси, това създава дистанция между частните интереси и публичния. Съществуване на сериозни частни интереси, които се намират извън закона – при подобна ситуация тези интереси бягат от публичния интерес, защото са застрашени от неговите институции, което също води до появата на дистанция. Тази дистанция пък неминуемо води към проблематизирането на публичния интерес. Във всеки един период от време публичният интерес представлява система от институции, които биват привеждани в действие от човешкия ресурс, с който те разполагат. Дистанцирането на частните интереси води до премахването на уникалността на публичния интерес. Това означава, че той престава да се различава от всички останали съществуващи интереси. При подобни обстоятелства публичният интерес просто се е превърнал в частен такъв. Естествено неговите институции и човешки ресурс продължават да съществуват, но без публичния интерес те загубват публичните си функции, които се израждат и така може да се стигне до злоупотреба с публична длъжност, публични ресурси и т.н. Или с други думи публичният интерес може да съществува сполучливо тогава, когато частните интереси имат реална необходимост от него. Tова е едното условие, за да бъде публичния интерес гарантиран. Другото условие е съществуването на баланс в полето на частните интереси. Щом тези условия бъдат на лице, публичният интерес е защитен двустранно – както отдолу нагоре, така и отгоре надолу. Отдолу нагоре той е защитен, защото балансът в полето на частните интереси не би позволил отделен частен интерес да се развие до степен, че да застраши публичния, а отгоре надолу публичният интерес е защитен, защото необходимостта, която частните интереси имат от него не би позволила появата на отдръпване, на дистанция между публичния интерес и частните интереси, което не би дало възможност публичният интерес да бъде превзет отгоре, т.е. от неговите институции и човешки ресурс.

Разглеждането на подобни принципни възможности, които позволяват корупцията да бъде разглеждана като потенция съвсем не означава, че тя вече е станала реалност, или пък че нейната реализация е неизбежна. За да се стигне до реализация трябва да се премине през още няколко етапа, които са свързани с осмислянето на корупцията като специфично за модерната държава явление. Корупционните потенции могат да получат реализация ако преминат през три равнища на конкретизация – корупционни модели, корупционни схеми, корупционни техники. Тези равнища на конкретизация могат да се развият по два основни начина – 1.) от корупционни модели към корупционни техники, 2.) от корупционни техники към корупционни модели.

Развитие на корупцията от корупционни модели към корупционни техники

При този начин на развитие на корупцията като първо равнище се явяват корупционните модели. Te представляват съзнателно или несъзнателно операционализиране на корупционните потенции. Естествено, за да бъдат на лице възможности за такова операционализиране, е необходима благоприятна политическа обстановка. Или казано с други думи, трябва да има такива специфични въпроси и проблеми, чието решаване минава по един или друг начин през политиката. Това би дало възможност за изкуственото нарушаване на баланса в полето на частните интереси или пък за отдръпването на частните интереси от публичния. Един подходящ пример, що се отнася до нарушаването на баланса в полето на частните интереси, е провеждането на приватизационни процеси и процеси на раздържавяване. Всяка една приватизационна политика, в която не е заложено осигуряването на баланс в полето на частните интереси неминуемо създава благоприятни условия за появата на толкова силни частни интереси, които биха били в състояние да направят опит за обсебване на публичния интерес. Изработването на подобен корупционен модел може да бъде поставен в категорията легална корупция (Thompson, 1995: 26). Това е така, защото приватизацията може да се извърши законно, но въпреки това да бъде създаде корупционен модел.

Що се отнася до варианта, при който може да се стигне до дистанцирането на частните интереси от публичния, то и тук трудно можем да говорим за нелегална корупция все още (Thompson, 1995: 26-48). Дори до това дистанциране да се е стигнало поради наличието на сериозни частни интереси, които се намират извън закона, то не е достатъчно основание да говорим за корупционен модел с незаконен характер. Това е така, защото корупцията не се появява в резултат на съществуващи частни интереси, които са незаконни, а се появява като следствие от загубата на уникалност при публичния интерес и неговата постепенна трансформация в частен такъв или в набор от различни частни интереси. След като публичният интерес се е трансформирал в частен, това само по себе си не означава като резултат сигурни незаконни действия. Формалното спазване на законодателството може да не бъде нарушено. Корупционните модели са първото равнище от операционализирането на корупционните потенции. Изграждането и утвърждаването на корупционни модели означава, че вече можем да говорим реално за съществуването на корупционен проблем. Степента на вероятност, що се отнася до неговото развитие в следващите равнища на конкретизация, е твърде голяма. Пробивът относно публичния интерес вече е направен, това е основният резултат от първото равнище на конкретизация на корупционните потенции – корупционните модели.

Следващите равнища на конкретизация вече са свързани с извличането на ползи от съществуването на корупционните модели. След корупционните модели идва ред на корупционните схеми. Тези схеми са всъщност механизма на корупцията. На равнището на корупционните схеми се изграждат типовете отношения, които ще осъществяват реализирането на корупцията. Едва на този етап може с голяма степен на вероятност да се появят нелегални форми като израз на корупция. Корупционните схеми като механизми на корупцията определят начина на взаимодействие между ангажираните лица и субекти. Тук може да се очаква появата на публично нерегламентирани отношения между лица, които извършват законна дейност и такива, чиято дейност се намира извън закона. Като примери могат да бъдат посочени връзки между представители на политическата власт и различни бизнес кръгове, приятелски кръгове и др. под., връзки между представители от системата на съдебната власт и заинтересовани от липсата на обективно правосъдие лица. Важно тук е да се отбележи, че именно на това равнище – корупционните схеми – съществуването на явления като организирана престъпност и мащабни интереси, които са извън рамките на закона, започват да придобиват своето съществено значение от гледна точка на корупцията. Това е така, защото на разглежданото равнище незаконните явления получават възможност да бъдат партньор в корупционните отношения. Въпросното равнище също така е свързано и с осъществена реализация на корупционните потенции. Ако на предишното равнище – корупционните модели – реализацията на корупционните потенции е подготвена, но все пак реализацията не е осъществена, то тук, при корупционните схеми, тази реализация е факт. Друга важна особеност при корупционните схеми е това, че при тях вече можем да говорим за нелегална корупция (Thompson, 1995: 26-48). Това ни дава основание да бъде изразено виждането, че корупцията сама по себе си не е пряко свързана с незаконни действия. Що се отнася до нейната реализация обаче, незаконните действия заемат своето място, придобиват своето важно значение и изпълняват своята роля. Тук е мястото да бъде отбелязан и начина, по които поетапното развитие на корупцията благоприятства и развитието на интереси, които се намират извън рамките на закона.

По принцип всяко една общество освен останалите си характеристики съдържа и криминогенен потенциал. Появата на какъвто и да било проблем с публичния интерес представлява своеобразен стимул за криминогенния потенциал. На равнището на корупционните модели се появяват условия за взаимодействие между корупция и криминогенен потенциал, а на равнището на корупционните схеми тези условия са реализирани. Всичко това е показателно, че равнището на корупционните схеми е ключово, т.е. щом то се е случило противодействието на корупцията е вече една много трудна задача. Свързването на корупцията с криминогенния потенциал неминуемо води до политическото отслабване на модерната държава и освен това подобно свързване е проблем що се отнася до съпротивителните сили на модерната държава, а това ликвидира до голяма степен и възможността за силово противодействие срещу корупцията. Корупцията и криминогенният потенциал имат способността да се възползват именно от отслабването на държавата, което е причинено от самите тях. Това означава, че противодействието срещу корупцията би могло да бъде ефективно тогава, когато неговото осъществяване започне преди настъпването на слабост. В контекста на разглежданата тук логика за развитие на корупцията, при която нещата започват от корупционните модели и се движат към корупционните техники, ефективно противодействие може да бъде осъществено на равнището на корупционните модели, като то следва да има политически характер.

В полза на това може да бъде приведен още един аргумент освен отслабването на държавата, а именно, че при равнището на корупционните модели корупцията все още не се е разпространила, т.е. тя не е обхванала институциите на държавата. Ето защо на равнището на корупционните модели корупцията все още е общо понятие. Това ще рече, че не може да се говори за корупция в здравеопазването, образованието, сектора по сигурност, митниците, местната власт, селското стопанство, държаната администрация и т.н. Това специфициране на корупцията настъпва едва когато корупционните схеми вече бъдат на лице. Щом това се е случило политика за превенция на корупцията е трудно да бъде изградена, тъй като самата корупция е престанала да бъде общо понятие, започнала е да се оформя съобразно специфичните характеристики на секторите, в които е навлязла, което наред с отслабването на държавата също затруднява противодействието срещу нея. При корупционните схеми корупцията вече е излязла от рамките на политическия контрол. Придобиването на независимост от страна на корупцията спрямо политиката означава, че тя е придобила способността да решава политически въпроси на неполитически принцип. Щом политическият принцип е загубил значението, значение са загубили и всички понятия, които са свързани с него – политическо представителство, представителна демокрация, състезателна политическа система и т.н. Тези понятия престават да бъдат носители на своето собствено съдържание, а вместо това корупцията започва да ги изпълва със съдържание. Всичко това неминуемо води до постепенното, но пълно установяване и утвърждаване на корупцията като начин и механизъм за вземането на решения, чиито характер би трябвало да бъде публичен. Именно от това следва да бъде изведена още една важна характеристика, що се отнася до анализирането на корупцията. При реализирането на корупционните схеми корупцията се имплантира в самия легален ред. Политическите понятия, които бяха упоменати по-горе, не престават да съществуват, промяната относно тях се изразява в това, че тяхното съдържание бива задавано от корупцията, по този начин легалният ред бива поставен в услуга на корупцията; съществувайки формално той ѝ осигурява прикритие, зад което тя се развива.

Зад прикритието на легалния ред корупционните схеми биват задействани чрез корупционните техники. Корупционните техники са по същество най–ниското равнище на корупцията. Става дума за изцяло техническо равнище, което има съвсем конкретен израз. Тук се осъществява обмена на формирания или по-точно привлечения на по-горните равнища на корупцията ресурс. На техническото равнище корупцията намира в пълна степен своя материален израз. Корупционната техника представлява вид материална мотивация, която има за цел да предизвика определени действия у определена личност, но при условия, съобразно които отделната личност взема решението за определеното действие на основата на своята собствена воля.

Корупционните техники не са и не могат да бъдат еднозначни, те могат да бъдат определени като универсални. Става дума за това, че едно действие би могло да представлява корупционна техника, но това съвсем не означава, че то винаги е само и единствено това. Ако дадем пример с т. нар. подкупи, то следва да се отбележи, че това в класическия случай представлява даването на пари от един субект на друг. Този акт обаче може да бъде осъществен във връзка с множество различни поводи, като далеч не всеки такъв повод би бил свързан с намерение за реализирането на корупционно действие. От това естествено следва същностният проблем, т.е. трябва да се дефинират случаите, в които даването на пари от един субект на друг субект е подкуп. След като това бъде направено, идва следващият момент, при установен случай на подкуп да бъдат събрани необходимите доказателства, че даването на пари от един субект на друг е било действително подкуп. Освен тези затруднения има и още нещо, дефинирането на случаите, при които определено действие представлява корупционно поведение създава опасността, че не всички възможни корупционни видове поведение биха попаднали в изработената дефиниция, независимо колко широка е тя. Или пък съществува опасността дефиницията да бъде приложена към случаи, които не представляват корупционно поведение. Всичко това означава, че на равнището на корупционните техники противодействието на корупцията среща един основен проблем – твърде много са условностите при неговото провеждане, което силно ограничава възможностите за ефективност. Провеждането на такова противодействие носи преди всичко едно много конкретно послание, а именно, че е било допуснато корупцията да се превърне в толкова голям проблем за съответното общество, че всякакви ефективни форми на противодействие са станали неизползваеми. Противодействието на равнището на корупционните техники логично се осъществява чрез конвенционалните средства на модерната държава. Бидейки преследвана по този начин, корупцията е приравнена към всеки друг вид престъпление, а както вече стана дума, това явление поради специфичния си характер се нуждае от по-особено отношение.

Съществен проблем има, когато не са били взети адекватни мерки срещу корупцията на предишните равнища, преди тя да достигне равнището на корупционните техники. Дори и конвенционалното противодействие срещу корупционните техники да донесе някакви резултати, те не биха могли да бъдат трайни, защото по този начин противодействието няма как да достигне до корупционните схеми и корупционните модели, т.е. то би постигнало резултати само на повърхността, само там където корупцията е станала видима. Основен недостатък, що се отнася до противодействието срещу корупцията, когато тя се развива от корупционните модели към корупционните техники, е пропускането на момента за политическо противодействие или противодействие чрез политика. Спрямо корупционните техники не може да бъде прилагана политика, преследването срещу тях става по силов път чрез репресивния апарат на държавата. По този начин обаче противодействието върви след реализирането на корупцията, което означава, че мерки срещу нея се вземат едва след като тя вече се е реализирала. Пък и равнищата на корупционните модели и корупционните схеми могат да намерят начин да се обезпечат с нови организационни форми на корупционни техники, ако евентуално преследването е постигнало определени резултати срещу функциониращите.

Един допълнителен проблем се явява и това, че корупционните техники могат да бъдат прикрити зад различни форми на добронамереност и положителни нагласи. Те могат да се появяват като вид междучовешка благодарност, солидарност, могат да се превърнат в част от личното пространство на отделния човек, което е принципно защитено от външни намеси, а това прави корупционните техники още по-добре прикрити и надеждни за лицата или субектите, които са ангажирани с тях. Понеже противодействието на корупцията на равнището на корупционните техники става посредством репресивния апарат на държавата, то следва да бъде обезпечено с доказателства. Горе споменатите особености на корупционните техники силно затрудняват събирането на необходимите доказателства, което е основната причина, що се отнася до непровеждането на качествено противодействие и осигуряването на задоволителна за обществото разкриваемост.

Развитие на корупцията от корупционни техники към корупционни модели

Един много показателен пример за развитието на явлението корупция е описан от Робърт Клитгард (Клитгард, 2008: 140-170). Въз основа на този пример би могъл да се опише вариантът, при който корупцията се реализира в посока от корупционните техники към корупционните модели. Робърт Клитгард дава пример с Хонконг във времето през 60-те и началото на 70-те години на ХХ век. В този пример хонконгската полиция е напълно разложена. Осъществяването на трафик на наркотици, хазарт, проституция и дори заобикаляне на пътното законодателство, лесно могат да бъдат постигнати чрез предлагането и приемането на подкуп като класическа корупционна техника. Подкупът до такава степен се е превърнал в средство за решаване на проблеми, че дори съществува точен регламент за разпределение на парите от подкупи. 50 долара за редови полицай, 150 за сержант, 500 инспектор, 1000 за главен инспектор, 3000 за ръководител на дирекция и 4000 хонконгски долара за ръководителя на цялата служба (Клитгард, 2008: 142). По този начин се разпределят средствата, които са събирани от подкупи за преодоляване на пътното законодателство. Самата полиция разполага със собствена организация за събирането на подкупи. Така тя има интерес да не провежда ефективни кампании срещу наркодилъри, сводници и други нарушители, което дава възможност да се изгражда все по-силна и по-добре организирана престъпност, която постепенно канализира финансовите потоци, които идват от престъпна дейност и навлизат в структурите на полицията, така че да си гарантира сигурност и устойчивост. Разглеждайки този вариант за развитие на корупцията трябва да се отбележи, че съществуват различни варианти за реализация на корупционните техники. Като примери могат да бъдат посочени изнудването, рекетът и др. под. Тук следва да се отбележи една много съществена разлика между корупционните техники при разглежданата посока на корупционно развитие и посоката от корупционните модели към корупционните техники, където силовият подход отсъства поради това, че корупционните техники просто обезпечават вече утвърдени и функциониращи корупционни отношения на предишните равнища. Когато корупционните техники са в началото на корупционното развитие, те изразяват вид самоорганизация между лица (субекти), които търсят реализация на собствените си интереси като не създават проблеми, които биха имали всеобхватни измерения и биха предизвикали пряка заплаха за публичния интерес. Това би се случило ако корупционните техники започнат да изграждат следващите корупционни равнища. Да вземем като пример наркопласьорите, които дават подкупи на полицията, за да осъществяват необезпокоявани своята дейност. Това засяга един неголям кръг от хора, които имат потребност от подобен тип услуги и в никакъв случай не е пряка заплаха за публичния интерес. Подобен проблем не би могъл да засегне нито структурите на обществото, нито пък по някакъв начин би могъл да повлияе върху механизма за вземане на политически решения или пък на самата дейност на политическите институции на модерната държава. Подобен пример би могъл да се приведе и с ангажираните с проституция лица, които биха представлявали интерес само за хора, които имат необходимост от такъв тип услуги. Или казано с други думи, когато корупционното развитие тръгва от корупционните техники, в неговата основа се намират престъпни интереси, които се стремят да си осигурят гаранции, т.е. в този случай корупцията се явява вид обслужваща дейност, а не основна, тя съществува заради други причини, които се намират извън самата нея. Точно затова противодействието в подобни случаи е по-лесно, ако не бъде изпуснат момента, просто трябва да бъде ликвидирана основната незаконна дейност, която корупцията съпътства, за да бъде пресечена и самата корупция. Това дава възможност да бъде изведена още една специфична характеристика на разглежданата корупция, а именно това, че тя се заражда като съпътстваща дейност и постепенно се превръща в основна.

Колкото повече се засилва значението на корупционните техники, толкова корупционното развитие се ориентира все повече към корупционните схеми, а противодействието срещу корупцията става все по-проблемно. Една възможна форма за засилването на корупционните техники е тяхното все по-сериозно усъвършенстване, т.е. превръщането им в ясно установена и последователна практика, която ограничава възможностите за нейното преодоляване, пълно или частично. Това откриваме в упоменатия по-горе пример на Робърт Клитгард, в който полицейските служители в зависимост от длъжността си получават фиксирани доходи от общите корупционни приходи. Това е една много стройна организация на корупционните техники, в случая на подкупите, която сама по себе си има потенциал да се развива и налага като устойчива, защото вече е придобила максимално възможните организационни характеристики за самата себе си. Ако отново се използва споменатия пример, то може да се каже, че при него корупцията се намира на прага между корупционните техники и корупционните схеми, т.е. пропускането на този момент за противодействие би отприщило нейното безпроблемно развитие на равнищата на корупционните схеми и корупционните модели. В конкретния пример това не се случва, поради проявена политическа воля в точния момент, което позволява на Хонконг да намери трайно решение на проблема и да си изгради репутация на територия без корупция. Пропускането на споменатия момент обаче не би позволило постигането на подобни резултати. Преминаването на равнището на корупционните схеми би започнало, ако добре развилите се корупционни техники бяха получили политическа санкция, т.е. ако разпределението на корупционните приходи беше обхванало равнището на политическото управление, политически лица, които отговарят за сигурността и силовите структури, след това и други политически лица и т.н. При тези обстоятелства политическата воля би била практически неизползваема за пресичането на корупцията, защото корупционните интереси вече щяха да са навлезли сред политическите и щяха до голяма степен да са се смесили с тях. По този начин именно се осигурява изграждането на типовете отношения, които движат корупцията и едновременно с това ѝ осигуряват стабилна среда за развитие и сигурни резултати. Длъжностните лица в политиката, които са попаднали в корупционните схеми, получават ясни непублични задължения, които биват прикривани зад характеристиките на публичната длъжност. Също както и при корупционното развитие в посока от корупционните модели към корупционните техники, и тук основна характеристика на корупционните схеми е взаимодействието между политически лица и представители на организираната престъпност, както и между представители на съдебната система и различни кръгове по интереси, които преследват определени съмнителни цели. Всъщност съществена разлика в характеристиките на корупционните схеми при двата вида развитие на корупцията трудно могат да бъдат открити и посочени. Естествено известни различия съществуват, но те не са значими от гледна точка на самата корупция. Например при развитието в посока от корупционните модели към корупционните техники първоначално политическата власт има по-голяма необходимост от организираната престъпност. Това е така, защото представителите на политическата власт трябва да намерят форми за реализирането на корупционните възможности, от една страна, а от друга – така те вкарват организираната престъпност в изпълнението на привидно законни дейности (Thompson, 1995: 26-48) и създават впечатлението, че се справят с един проблем, който е болезнен за всяко общество, което се сблъска с него. При развитието на корупцията в разглежданата тук посока, от корупционни техники към корупционни модели, значението на отношенията между политическата власт и организираната престъпност, които съществуват е обратното. Първоначално значението, което има организираната престъпност за политическата власт е по-малко, защото организираната престъпност не може да съществува дълго в условията на стабилна политическа власт и гарантиран публичен интерес. В този именно смисъл организираната престъпност има интерес да разклати политическата власт, да я отдалечи от гарантирането на публичния интерес и естествено да я направи свой партньор, за което естествено се нуждае от корупцията, като най-прекия път при преследването и постигането на тези цели. Щом развитието на корупцията се намира на равнището на корупционните схеми, по същество организираната престъпност е постигнала желаните цели и е гарантирала стабилно за себе си присъствие в публичните структури на държавата. Организираната престъпност приключва своята роля до тук.

От тук нататък проблемът относно изследването на корупцията е свързан с факта, че са създадени много сериозни условия и възможности за пробив в публичния интерес, т.е. за преминаване към равнището на корупционните модели. Ролята на организираната престъпност е до тук. В такъв смисъл, че последващото развитие на корупцията не се осъществява въз основа на нея, а на формирани частни интереси в полето на политическата власт. Тези частни интереси могат да са създадени и използвани от организираната престъпност, но не могат да бъдат развивани от нея. Тяхното развитие се осигурява от самото им присъствие в полето на политическата власт. Техни изразители са не хората от организираните престъпни структури, а представители на политическата власт, т.е. те могат да бъдат министри, народни представители, партийни лидери и функционери, както и представители на съдебната власт. Появата на частни интереси в полето на политическата власт създава изключително сериозни проблеми за, така да се каже, легитимните частни интереси. Частните интереси, които са извън политиката, могат да бъдат наречени легитимни, защото там именно им е мястото в условията на модерната държава. Присъствието на частни интереси в политиката на практика не позволява свободното развитие на легитимните частни интереси, защото ги задушава и ги поставя в зависимост от частните интереси в политиката. Именно тук може да намери основание твърдението на Робърт Клитгард (Клитгард, 2008: 27), че корупцията завладява икономиката на много страни. Именно чрез появата на алтернативни частни интереси бива проблематизирано икономическото развитие на която и да е модерна държава, щом тя се е сблъскала с този проблем. Логиката, на която модерната държава е носител се изразява точно във възможностите за свободна стопанска инициатива и всичко, което пречи на реализирането на тези възможности е препятствие пред икономическото развитие. Появата на частни интереси в политиката е много сериозна пречка в тази посока. Тя не просто може да затрудни развитието на свободната стопанска инициатива, но дори може да го блокира напълно за дълги периоди от време. По този начин политическата власт може да сложи ръка върху свободната стопанска инициатива и тя да определя нейния характер, което означава, че при подобни обстоятелства за свободна стопанска инициатива не бихме имали основание да говорим. В разглеждания контекст икономическите проблеми, които корупцията създава са по-ясно изразени в сравнение с корупционното развитие в посока от корупционните модели към корупционните техники. Така е, защото при посоката от корупционни модели към корупционни техники няма толкова голяма вероятност да се стигне до появата на алтернативни частни интереси в полето на политическата власт. При този тип развитие по-скоро е възможно да се наблюдава появата на интерес от страна на легитимни частни интереси към възможно корупционно участие. Това дава основание да се отбележи, че посоката на корупционно развитие от корупционните модели към корупционните техники представлява по-малка опасност за икономическото развитие в сравнение с посоката от корупционните техники към корупционните модели, но за сметка на това преборването с нея е по-трудно, защото е почти невъзможно да се разчита на политическа воля. Като резултат обаче от гледна точка на самата корупция, т.е. засилването все повече и повече на нейното значение при всички публични и държавни въпроси, двата вида корупционно развитие са напълно сравними. Колкото повече се задълбочава корупционното развитие, независимо от своя тип, толкова повече и минималните различия изчезват. Независимо от това познаването на корупционния генезис е задължителна необходимост, за да бъде възможно провеждането на корупционно прочистване в една или друга модерна държава, която изпитва корупционни проблеми. Такова познаване на генезиса би дало възможност да бъде осъществено запознаване с особеностите на конкретната поява на корупция и по този начин да бъде възможно по-ясно да се прецени как са позиционирани корупционните интереси, до каква степен те са се смесили с политическите, и степента, в която е застрашено гарантирането на публичния интерес. На основата на тези показатели би било възможно да се изясни каква е била посоката на корупционно развитие и до кое корупционно равнище е достигнало то. Така ще бъде възможно да се подбере подходящ подход за противодействие и да се подобри неговата ефективност, като по този начин се увеличи вероятността за постигането на желаните резултати. Когато желаните резултати биват планирани, това следва също да става на основата на достатъчно осигурена информация за състоянието на корупцията в случая, където съществува необходимост от корупционно противодействие. Правилното планиране е необходимо и затова, защото корупционното противодействие има своята цена, която трябва да бъде платена, като съответните дейности бъдат предвидени в разходната част на държавния бюджет. Възможно е да бъдат предвидени скъпи дейности и тяхното финансово обезпечаване да се окаже невъзможно, което е сигурна гаранция за провал; възможен е и обратният вариант – повече финансиране от необходимото, което пък създава опасност финансирането да стане само по себе си обект на корупционни интереси.

Сравнението между болестта при човека и корупцията в държавата (Клитгард, 2008: 27) може да бъде от полза тук. За да бъде проведено правилно и ефективно лечение на един човешки организъм, който се нуждае от това, е необходимо изучаване на неговото заболяване, запознаване със специфичните прояви на заболяването в конкретния организъм, точна преценка относно това какъв етап на развитие е достигнало заболяването. Всичко това е необходимо, за да бъде подбрано най-подходящото лечение, избор на подходящи лекарства, точна дозировка и т.н. Неподходящото лекарство може да даде само частични резултати, в най-добрия случай неправилното дозиране също няма да помогне. Подобно диагностициране е необходимо и при провеждането на корупционно противодействие. При наличието на воля и правилно подбрани средства, които да бъдат обхванати в една логична последователност, може да се стигне до резултати в противодействието на корупцията, които дори са изглеждали немислими, а това от своя страна неминуемо би довело до нормализиране на обществената ситуация и осигуряването на възможности за публични ползи.

Въпреки че така разгледаната възможност за корупционно противодействие е реална, не по-малко важно е до каква степен нейното практическо приложение би било вероятно. Възможностите за противодействие тук основно са свързани със смяната на политическата власт чрез стандартния механизъм в модерната държава – изборите. При напълно утвърдени и обхватни корупционни схеми обаче това също не би могло да бъде надежден вариант, защото новата политическа власт на практика ще има предпоставени партньори с много силно изразени корупционни интереси, което е много сериозна предпоставка за бърза интеграция в съществуващите корупционни схеми. Като единствена надеждна опция все пак остава проявяването на воля от страна на новата политическа власт, въпреки развитите схеми и силно изразените интереси да бъде намерен начин за противодействие. Това може да бъде разглеждано като една доста малко вероятна възможност. По същество става дума за вземането и реализирането на такива решения за справяне с корупционните проблеми, каквито са тези, които дават желаните резултати в Хонконг (Клитгард, 2008: 140-170). В този конкретен случай обаче решението е взето преди корупционното развитие да навлезе в равнището на корупционните схеми, т.е. политическата власт и политическата воля не са засегнати от корупцията дори частично. Би могло да се отбележи все пак, че частичното засягане на политическата воля в определени конкретни случаи може и да не се окаже непреодолим проблем и в този смисъл ефективното противодействие, независимо от корупционните схеми, да бъде възможно за изработване и осъществяване.

Преминаването на корупционното развитие от корупционните схеми към корупционните модели утвърждава напълно корупцията като част от живота и функционирането на модерната държава. На това равнище вече формиралите се частни интереси в политиката не просто придобиват самостоятелност, но също така започват да се отдръпват от публичния интерес. Или ако при корупционните схеми съществуват отношения, които се случват между представители на политическата власт и представители на организираната престъпност например, то при корупционни модели отношенията са вътре в самата политическа власт, между нейни представители, които обаче имат свои частни интереси в политиката, за които се грижат като формират и реализират политика в полза на тези интереси. Споменатите отношения могат да бъдат партньорски, но е възможно в тях да се появи и противопоставяне, това зависи от степента, в която въпросните отношения са балансирани. Много е важно да се отбележи, че тези отношения не могат да бъдат балансирани от обективни показатели, за разлика от легитимните частни интереси и отношенията между тях, които се определят от възможностите, които свободната стопанска инициатива предоставя и от начините на нейното използване. Частните интереси в политиката са изкуствени и съвсем разбираемо е това, че отношенията между тях са конюнктурни. Така както легитимните частни интереси и отношенията между тях са зависими от свободната стопанска инициатива, частните интереси в политиката са зависими от конюнктурни особености, които съвсем естествено самите те се опитват да моделират. Щом частните интереси в политиката са достигнали високо равнище на развитие и са осигурили необходимите гаранции за самите себе си, на практика можем да говорим за фрагментиране на политиката. Това означава, че отделните частни интереси в нея разпределят помежду си различните сектори на публична дейност и започват да ги експлоатират в своя полза, превръщайки ги в поле за правене на бизнес без конкуренция, възможност за формиране на печалби без инвестиции и т.н. И ако на равнището на корупционните схеми при разглеждането на този вид развитие на корупцията (посока от корупционните техники към корупционните модели) бе упоменато по какъв начин корупцията на това равнище е вредна за икономическото развитие, то на равнището на корупционните модели тя е проблем за развитието на всеки един отделен гражданин. Поради това, че публичните сектори са се запазили като такива само формално, осигуряването на качествени публични услуги става невъзможно. Публичните сектори се управляват не от публичния интерес, а от изкуствено изградили се части интереси в полето на политиката. По този начин цялостното функциониране на модерната държава бива прехвърлено от своите естествени основания – свободната стопанска инициатива, многопартийната система, свободните избори – върху една изкуствена основа, която се е появила поради корупцията. Разбира се характеристиките, които са споменати по-горе като естествени основания на модерната държава продължават да съществуват формално, но тяхното реализиране е практически невъзможно. Тук отново стигаме до въпроса за легалната корупция (Thompson, 1995: 26). На практика всичко, което характеризира модерната държава съществува под формата на легален ред, в който не е извършено нито едно директно нарушение от страна на корупционните модели, но отвъд този легален ред се намират частните интереси в политиката, които именно блокират неговото функциониране. Или с други думи легалният ред изпада в ролята на едно удобно прикритие на корупцията, когато тя е достигнала равнището на корупционните модели. Всъщност се стига до ситуация, при която корупцията се възползва от самата структура на модерната държава. За корупцията модерната държава е удобна форма като политическа, социална и икономическа организация. Ето защо корупцията дори би могла да подпомогне самото изграждане на легален ред – възприемането на ценностите и принципите на модерната държава и изработването на законодателство, което отговаря на тези принципи. Корупцията обаче не може да изпълни с адекватно съдържание всичко това. Така то загубва значението си и нещо повече, допълнително утвърждава корупцията, защото унищожава и последните възможности за реформи, които поне частично биха били независими от корупцията. Логично се стига и до политическа и социална апатия, дори може да се стигне до формирането на публично мнение, според което модерната държава не може да даде очакваните положителни резултати в общество, което изпитва корупционни проблеми. Една подобна тенденция би представлявала сериозна опасност, защото по този начин разбирането за борба срещу корупцията може да се изрази в борба срещу самата модерна държава. Усещането за безпомощност несъмнено се дължи на формалното съществуване на възможностите, които корумпираната модерна държава осигурява на гражданите си, а в съдържателно отношение не им предлага нищо. Така вместо гражданите да се самоорганизират на градивна основа и да бъдат полезни на себе си и на заобикалящата ги среда, те могат да направят самоорганизация на основата на безпомощността, с цел да потърсят отговорност и да създадат нов тип социална организация на базата на собствените си представи.

Въпреки всичко една държава, която е засегната силно от корупционни проблеми има възможност да се справи с тях; тя не е обречена на корупция  завинаги. В контекста на общото развитие може да се появи динамика по отношение на корупционните равнища. Това означава, че корупционните модели могат да преминат в корупционни схеми или пък схемите в корупционни техники и така съответната държава да получи шанс за ефективно противодействие срещу корупцията. За да не бъде пропуснат подобен шанс обаче, е необходимо непрестанно изучаване и анализиране на корупцията, като така бъде осигурявана точна представа за състоянието на корупцията и възможните тенденции на нейното развитие.

Процесите на глобализация например могат да бъдат разбирани като подходяща основа за антикорупционни действия. Това е така, защото в подобни условия почти не остават държави и общества, които са затворени и които съществуват и се развиват единствено съобразно вътрешни за самите тях интереси. При развила се в големи мащаби корупция може да се разчита на външни интереси при провеждането на противокорупционни действия. Поради разнообразието, с което се характеризира корупцията, може да се смята, че комплексният подход срещу нея е този, от който може да се очакват ефективност и резултати.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Клитгард, Робърт (2008) Контролиране на корупцията, София, Сиела

Клитгард, Робърт, Роналд Маклейн – Абароа, Х. Линдзи Парис (2006) Корумпирани градове, София, Сиела

Карклинс, Расма (2008) Системата ме накара да го направя: Корупцията в     посткомунистическите общества, София, Фондация „Конрад Аденауер”

Малинов, Светослав, Евгений Дайнов, съст. (1999) Корупцията в парламентарната практика и законодателния процес, София, Коалиция 2000/ЦСП

Thompson, Dennis F. (1995) Ethics in Congress: From Individual to Institutional Corruption, Washington, Brookings Institution,

Johnston, Michael (2005) Syndromes of Corruption: Wealth, Power, and Democracy, New York and Cambridge, Cambridge University Press