Ярослав Качински: Ние днес сме истинската Европа

Ярослав Качински е полски политик и държавник, министър-председател на Полша от 2006 до 2007 г. и брат близнак на покойния президент на Полша –  Лех Качински. Роден е през 1949 г. във Варшава. Като малък Качински и брат му изпълняват главните роли във филма от 1962 г. „За двамата, които откраднаха Луната“. През 1976 г., защитава докторат по право във Варшавския университет. През 80-те години на 20 век, Качински действа активно в профсъюза „Солидарност“, който спомага за падането на комунистическия режим. Член на Сейма от 1991 до 1993 година. Качински е съосновател на евроскептичната консервативната партия „Право и справедливост“, която под негово ръководство печели парламентарните избори през 2005 и 2015 г. Интервюто е взето на 30 октомври 2015 г. за католическото радио „Радио Мария“ от отец Дариуш Дрожек. 

 

За какво се спори днес в Полша и кои са страните на този спор?

Може да се каже, че спорът в Полша засяга два въпроса. Първият, който малко се изплъзва от общественото внимание, а също така и от вниманието на коментаторите, е спорът дали Полша следва да бъде демократична държава или корпоративна държава. И спорът за Конституционния съд до голяма степен всъщност е спор за това, дали в Полша демократичните механизми, т.е. тези свързани с изборите, са решаващи за формирането на обществения живот, или дали това е един от съществените, но не най-важният и решаващ механизъм, тъй като властта в крайна сметка е в ръцете на корпорациите. Корпорации, които създават държавния апарат. Държавният апарат не е нещо обвързано от демократичния механизъм, а има много голяма степен на автономия, която автономия съществено ограничава ролята на демократичния механизъм. Такава концепция за държавата навремето формулира Доналд Туск при речта си пред Сейма, посветена на аферата Амбър Голд.[1] Това така директно беше формулирано. Това е тази дълбока същностна черта на спора, за която сега не се говори.

Ако говорим за по-очевидни неща, то става въпрос за това, дали ще могат да бъдат реализирани всички тези проекти, които да подпомогнат промяната към по-добро, за която говорим, или пък няма да могат да се реализират. Дълбоко съм убеден, че Конституционният съд, след преврата от юни 2015 г., би трябвало да бъде тази точка, своеобразен бастион, в който да се разбиват всички опити за промяна. Говоря не само за промените например в областта на правосъдието или в медиите, а имам предвид и 500-те злоти за дете. Тук юрист средна класа без усилие би могъл да измисли по какъв начин Конституционният съд би могъл да направи невъзможна тази промяна, а именно чрез решение, чрез което представя себе си като този, който иска да даде „повече“. Само че това „повече“ вече е невъзможно, нереализируемо.

Казано накратко, тук има два аспекта. Единият е блокирането на тази промяна към по-добро, блокиране на промяната, което следва да даде на нашия обществен живот друга, много по-справедлива, етична и същевременно ефективна форма, а от друга страна, това е дебат за това как да изглежда полската държава – дали демокрацията в Полша да бъде в действителност нещо реално, решаващо за формата на нашия живот, или това да бъде само един от механизмите за формирането на този живот, и то далеч не най-важният механизъм.

Дали пък днес нямаме работа с „медиен държавен преврат“ против избраната власт в Република Полша? Според вас този Конституционен съд, за който говорите, не Ви ли напомня за ХVІІІ век, като този съд би следвало да играе класическата роля на своеобразно „liberum veto“ спрямо всякакви инициативи на властта? Бившият министър-председател Ян Олшевски казва: „Съмнявам се, че този спор ще утихне в Полша, защото има една група, която губи привилегии“.

Да, тъй като това подобряване, за което говорим, тази „добра промяна“, това между другото представлява и лишаване на определени групи от привилегиите, които имат, постигане на това, в Полша равенството на гражданите да стане нещо много по-реално, отколкото е сега. Равенството на гражданите сега е конституционна норма, която всъщност е мъртва. Разбира се тук може да говорим за „liberum veto“, но нека си припомнин и други аспекти от въпроса, а именно, че Конституционният съд реално не изпълнява своите функции. Има 200 висящи дела пред него и 100 дела, при които вече има решение, но то не е изпълнено, а по тези въпроси Конституционният съд мълчи. По-просто казано, работи невероятно бавно. Служители със статут почти равен на президента на Полша, да си кажем честно, почти нищо не вършат. Работата им, сравнена с работата на Конституционния съд в Германия, където продуктивността, преизчислена на база брой на депутатите е повече от 12 пъти по-висока, е направо нищожна.

В тази връзка законът, който днес е предмет на този спор, има за цел да доведе до: първо, Конституционният съд да навакса забавянето в работата си и второ, да не взима страна в актуалните политически спорове, а просто професионално да си решава делата. Трябва в Полша да бъде гарантирано, че законите и подзаконовите нормативни актове са в унисон с Конституцията. Тъкмо този аспект на поправяне на Конституционния съд, който всъщност на практика представлява и своеобразно усилване на автентичната му роля, е напълно игнориран, тъй като стои в сянката на  този бунт на корпорациите. Днес се появи едно писмо от председателя на Върховния касационен съд Малгожата Герсдорф, апелиращо въпросите свързани с този закон да се решават по един напълно незаконен начин. Това е вече един своеобразен бунт! Тук имаме работа с такава ситуация, при която позоваването на едни от най-лошите практики от времето на Първата Република е представено за логично и естествено. И това се прави от властта, която би трябвало да е най-уравновесена и дистанцирана.Това трябва да бъде спряно!

Председателят на Конституционния съд Жеплински огласи, че на 12 януари 2016 г. КС ще подложи на проверка за конституционосъобразност решението на Сейма за избор на нови съдии в КС и възможно най-бързо, т.е. не в такава поредност както предвижда променения закон за КС, ще провери за конституционосъобразност и Закона за КС в състав, който сам ще избере. По скоро няма да е състав от 13 съдии, както предвижда законът. Как могат да се оценяват такива изказвания на председателя на КС?

По съществото си това изказване е нищо друго освен бунт срещу реда в държавата. Ако става въпрос за работата на КС, свързана с проверка за конституционно-съобразност на законите, то в този случай тази работа е регламентирана от конституционните норми. Когато обаче става въпрос за вътрешната организация на КС и когато иде реч за процедурни въпроси, тези аспекти са уредени в закон, като в този смисъл има и изрична конституционна норма. Законът за КС е един вид закон за изпълнение на предвиденото в Конституцията. Има един набор от закони, които са упоменати в самата Конституция, и които изпълняват точно такава роля. Това разпореждане е записано изрично в Конституцията. Това, че КС следва да се подчини на такъв закон, е извън всякакво съмнение. Изказването, че няма да се съобразява със Закона е на практика отхвърляне на ролите, които следва да изпълняват КС и съдиите работещи в него. Аз лично разглеждам този акт като подаване на оставка на съответния съдия от КС. Когато някой, започвайки някаква работа, още отначало обяви, че правилата важащи за тази дейност не се отнасят за него, то това е равнозначно на напускане на работата. Така го оценявам.

Но как да сме сигурни в това? Съществува чл. 190 от Конституцията, който постановява, че „организацията на КС и начина на разглеждане на делата пред КС се определят със закон“. От медийни изказвания ми се струва, че този закон не обвързва председателя на КС Жеплински. Той се позовава на друга норма, а именно че съдийте се подчиняват само на Конституцията. Има ли възможност полската държава да направи нещо против този бунт и против „бунтовниците“?

Има такава възможност – чрез гласуването на такъв закон, който да постановява, че този тип поведение на председателя на КС и други съдии в него означава, че са се отказали да изпълняват функциите си. Независимо от това, че когато съдия от КС проверява закон за конституционосъобразност следва да се ръководи само от Конституцията, то тогава когато същият съдия не е в състояние да изпълнява функциите си, той се подчинява на закона. Това е много ясно разписано в Конституцията и за това няма ни най-малко съмнение. Всякакъв тип подигравки и присмех, които можем да намерим във вестниците, например в „Газета виборча“, се дължат на това, че те разчитат на обстоятелството, че средностатистическият читател не разбира как се тълкува закона. Аргументът, че когато нещо е написано недвусмислено, е решаващ. В този случай не се прави систематично тълкуване на нормата, (т.е. да се изведе нейния истински смисъл от мястото, в което се намира в системата на правото). Тук имаме работа с метеж и той следва да бъде спрян. Ще видим какво ще бъде становището на другите съдии от КС, как всичко това ще изглежда. Очевидно е, че действията, за които говори проф. Жеплински имат частен характер. Едно евентуално решение би представлявало само израз на мнение от няколко юристи, без  то да има каквото и да е правно значение.

Чуждестранни организации, Европейската Комисия, Председателят на Европейския Парламент – тези гласове са вече много. Мартин Шулц даже говори за държавен преврат. Дали пък поляците, изправени пред лавината от антиполски мнения, няма да се предадат на комплекса, който 25 год. ни е насаждан, че европейското е нещо повече от полското? Щом като говорят така от чужбина, дали пък няма нещо вярно?

Със сигурност има хора, които мислят по този начин, но вярвам, че повече са тези, които мислят различно, а пък и броят на последните ще се увеличава. Гражданите все повече разбират, че никаква „европейскост“ няма да ни спаси. „Европейскост“ в крайна сметка означава „полскост“. Европа се състои от различни един от друг народи, които едва заедно представляват някаква цялост. Полша, бранейки демокрацията, а не корпорациите, бранейки свободата на религията, която днес на Запад е много застрашена, а на много места я няма, или пък бранейки свободата на словото, именно защитавайки тези ценности, защитава това, което е най-хубаво в европейската традиция. Ние днес сме, мога да кажа, истинската Европа.

Защо полските медии не се възмущават на антиполските изказвания изобилстващи в германските медии или изказвани от известни брюкселски политици, а се опияняват от тях и ги разгласяват с одобрителен тон?

На първо място тук най-важен е въпросът за собствеността на медиите. По-голямата част от тях е в немски ръце – това има влияние върху тяхната гледна точка. От друга страна, в случая с останалите медии това е защитаване на привилегиите в система, в която тези същите медии могат да функционират и да упражняват много голямо влияние върху обществения живот. Промяната към по-добро, за която говорихме, ще ограничи тези влияния и ще ги постави в разумни рамки. Недоволните представляват някои малки обществени групи, които, ако полската история се бе развила по друг начин, без война и комунизъм, нямаше да могат въобще да играят в Полша някаква роля. Ако в Полша ги нямаше тези зависимости, групите за които говоря щяха да бъдат незначителни и неуважавани маргинали.

Разбира се нашите действия може да се натъкнат на отпор, но ние сме убедени, че много от работещите в държавните радио и телевизия очакват тези промени. Мисля, че сме в състояние да ги реализираме. В Полша има свобода на демонстрациите и ние нямаме намерение да ѝ посягаме. Тези които управляваха преди нас многократно нарушаваха правилата на демокрацията, например изпратиха служители на Агенцията за вътрешна безопасност срещу младеж, който на своята интернет страница коментираше президента. Блокираха, в това число и на мен, достъп до големи зали. Беше много ужасно в Парламента. Сега от представителите на опозиционните партии се говори за недобрите практики там. По-снизходителен и по-учтив към опозицията в сегашния парламент е председателят  му господин Кухчински. Позволява им често това, което се нарича парламентарна обструкция. Аз в никакъв случай не го критикувам. Намирам, че следва да се постъпва именно по този начин, но именно това е голямата разлика с миналото, когато на мен многократно ми изключваха микрофона. Като лидер на практически единствената опозиционна партия, бях гонен от трибуната от председателя на парламента. Председателите на парламента, такива като бившия, господин Коморовски, бяха готови да толерират всичко, включително и обиди по адрес на жените. Помня как излязох на трибуната за да апелирам поне това да не се допуска. Не реагира по никакъв начин! Да не говорим за това, което ставаше в заседателната зала. Обиди!  Най-вече от страна на  депутата Ниешоловски, който обиждаше почти всеки наш говорител. И тогава всичко беше наред! Мечтая за деня, когато по време на някое телевизионно предаване ще бъдат излъчени фрагменти от тези заседания и заседанията, които сега се провеждат. Има огромна разлика. Сега е много по-демократично и културно.

Господин председател, има гласове, които казват, че действате прекалено бързо. Ако искате, обяснете на поляците защо е това бързане. Защо е всичкият този законодателен процес: Конституционният съд, 6-годишните деца, медиите, банковият данък? Може би ако по-бавно действате, няма да си отваряте толкова много фронтове? Конфликтът с гилдиите на юристите, журналистите, банкерите и чуждестраните инвеститори в лицето на хипермаркетите – това са много опасни фронтове!

Ако действахме бавно, щяха да ни обвинят за това. Просто искаме да направим някои промени, за да съградим качествено ново ниво в публичния живот и същевременно да вървим напред. Имаме големи обществени и икономически планове и тяхната реализация изисква време. Дори и да не бяхме се заели с тези промени, пак щяхме да сме обект на атаки и тези фронтове щяха да останат отворени. И причината е, че това е въпрос на защита на собствените интереси и привилегии. Ситуацията в Полша е такава, че след 8 години управление на Гражданска платформа, само от избягване на ДДС сме изгубили вероятно над 100 милиарда злоти. Имам надеждата, че с този въпрос ще се занимае парламентарната следствена комисия, защото до този момент от властите никой практически не е реагирал на този проблем. Не са били предприети никакви контрамерки, въпреки че в различни страни това се е случвало с голяма степен на резултатност. Накратко казано имаме работа с ситуация, при която една много малка група от вътрешни и външни фактори – между другото външните фактори също са облагодетелствани от сегашното положение – пази статуквото, тъй като то е много изгодно за тях и е изключително неизгодно за Полша и поляците.

Някои казват, че законопроекта „500+“ с нищо няма да подобри демографското положение и състоянието на полските семейства, тъй като партия „Право и справедливост“ щяла повече да вземе отколкото да даде, например чрез банковия данък, тъй като банките щели да прехвърлят тежестта върху клиентите и чрез данъка върху хипермаркетите, където пак чуждият капитал щял да прехвърли данъчната тежест върху полските си клиенти.

Конкуренцията между банките и хипермаркетите е изключително голяма, поради което това не може да се случи. Тези данъци не са толкова големи, затова  изложената теза е просто всяване на страх. Ако някой иска да вземе нещо някому, то ще се намерят хиляда аргумента за това да не го прави. Също така когато се иска да се даде нещо на обществото и по-специално на най-бедните слоеве от обществото, пак могат да се намерят хиляда аргумента против. Такъв начин на мислене ние категорично отхвърляме. Свръхпечалбите спокойно могат да бъдат обложени с данък и от това няма да произтече опасност. Винаги ще се намерят такива, които да кажат, че няма да повишат цените, защото все пак са на печалба, и по този начин ще останат по-конкурентноспособни и дори ще могат да елиминират своите конкуренти. И това е един напълно нормален, позитивен пазарен механизъм. Повтарям, на тези пазари има огромна конкуренция.Ако се стигне до създаване на някакви картели, то в този случай ще се задействат съответните държавни органи.

Кой днес е най-голямата опозиция на партия „Право и справедливост“?

Нямам намерение да изреждам всички. Всякакви хора се стараят да бъдат, но в края на краищата това е статуквото. Днес решително се залага на господин Петру, чиито изяви са отразявани по обществената телевизия по шест часа, докато на президента на Р. Полша бяха отделени едва 14 минути. Това е хубава илюстрация на случващите се процеси, тъй като партия „Гражданска платформа“ е дотолкова обременена и компрометирана от своите минали действия, че хората от истаблишмънта, които наблюдават и анализират ситуацията и предприемат действия смятат, че партия „Гражданска платформа“ вече не е подходящият защитник на техните интереси. Но хайде да видим занапред как ще се развият събитията, тъй като формацията на господин Петру се движи по тънък лед и може много бързо да потъне.

Какви са прогнозите на лидера на управляващия лагер за 2016 г.?

Мисля, че заобиколени от всякакви обструкции и съпротиви, ние ще продължим да реализираме нашата програма и тази програма ще носи на Полша ползи – както глобални, така и за определени обществени групи. Бих искал да кажа на обществеността, че количеството парични средства, които ще се налеят в полските села по програмата „500+“ ще е по-голяма от това, което влиза като доплащания за селското стопанство. Положението наистина ще се подобри. Ако някой смята, че четиричленно бедно семейство, което ще получава 2000 злоти месечно, няма да спечели от това, и неговите възможности няма да се повишат, то този човек въобще не познава реалния живот. При по-заможните семейства дори тези 500 злоти при две деца, ще улеснят живота. Вярвам в това, че поляците ще изхарчат тези пари рационално. Много преди доплащанията в селското стопанство, преди тези доплащания да се бяха появили в селата, се говореше, че те няма да бъдат добре изразходвани от бенефициентите, а впоследствие се оказа, че средствата бяха много добре инвестирани. Това води до повишаване на достъпа до образование. Най-бедните граждани, които преди това нямаха средства да осигурят на децата си средно образование, получавайки тези пари започнаха да изпращат децата си на училище. Такива примери има много. Огромна част от поляците са, с малки изключения, народ рационален, който знае какво да прави с парите си. Въпреки че могат да се случат и патологии, общо казано, това ще подобри положението на полските семейства – средно заможните и тези които живеят в бедност. Там където наистина има огромна нужда от пари, бедността няма да изчезне, но положението значително ще се подобри. Считам, че това е една много добра инициатива, която произлиза не само от обществената необходимост да се избегне намаляването на населението на Полша , но и от чувството за справедливост.

 

Превод от полски: Данаил Шостак

[1] Афера, свързана с рухване на финансова пирамида, в която впоследствие се установи, че са замесени политици от управляващата тогава партия „Гражданска платформа“.