Докъде ще стигне лудостта да разрушаваме всичко?

Никола Саркози е френски консервативен политик и държавник. Произхожда от унгарски благороднически род. Роден е през 1955 г. в Париж. Завършва право в Sciences Po. За първи път е избран за депутат през 1988 г. Придобива известност през 2003 г., след успешни преговори за заложници в парижко предградие, на което е кмет. Министър на икономиката и финансите в правителството на Жан-Пиер Рафарен и министър на вътрешните работи в правителството на Доминик дьо Вилпен. През 2007 г. е избран за президент на Франция, но губи следващите избори през 2012 г. В момента е лидер на партия Републиканците. Предлагаме Ви част от негова реч, произнесена на митинг в Кан на 10 ноември 2014 г.

Скъпи приятели,

Господин кмете, скъпи Антоан[1], първите ми думи ще са да ви благодаря, както и да благодаря на всички наши приятели, които са в голямата зала зад Вашата, и ме виждат единствено на екрана, искам да им изкажа признанието си за това изключително присъствие, защото не само че втората зала е пълна, а има и хора, които дори не са успели да влязат в нея.

Честно казано, когато имаме само такива проблеми, мен ме устройва.

Скъпи приятели, без съмнение, никога гневът на французите не е бил толкова голям. Никога липсата на доверие към  действащата власт не е била толкова голяма. Никога, честно да си призная, отхвърлянето на политическата класа не е представлявало такава заплаха за институциите и демокрацията ни. Никога, властта не е успявала да натрупа за такъв кратък период толкова много грешки, които са на път да се превърнат в грехове.

Искам да говоря за секуларизма, който вече не защитават, искам да говоря за пропускливостта на наказателната политика. Искам да говоря за авторитета, който всеки ден се срива пред културата на оправданието. Искам да говоря за противопоставянето на французите един срещу друг, което се е превърнало в тяхна философия. Искам да говоря за лъжата, която се е превърнала в тяхна ежедневна практика. Искам да говоря за заслугите, които са оставени на втори план, защото те предпочитат изравняването на индивидите. Искам да говоря за семействата, които станаха основна мишена. Искам да говоря за шефовете на предприятия, за свободните професии, за занаятчиите, за независимите, за всички онези професии, които всекидневно са все по-карикатуризирани, заради единствения факт, че обичат работата си и че не искат нищо нито от държавата, нито от обществото. Искам да говоря за онези младежи, които вече намират надеждата извън Франция, искам да говоря за всички онези теми, които трябваше да отминат в тишина, защото ни управлява безмълвието. Не ни е позволено да говорим за имиграцията, за идентичността на страната ни, за сигурността, за интеграцията, за асимилацията. Искам да говоря за онзи ужасен образ на безсилие, който изпрати чрез представянето на президента на Републиката по телевизията преди няколко дни.

Накрая, искам да говоря за Републиката, която те вече не пазят, която те вече не защитават, която вече не уважават, и на която чрез всичко това те вече не са олицетворение. Републиката, която е нашият общ идеал, Републиката която е наше наследство и наше бъдеще. Републиката е големият политически въпрос в днешно време, без съмнение и най-голямото разделение в обществото.

От една страна са тези, които на цената на последователното изоставяне на ценностите ни, оставят Републиката да изнемощява, от друга са онези, които, като нас, никога няма да направят компромис с онова, което трябва да бъде Републиката.

Републиката, мили мои приятели, е нашата битка, нашият ангажимент, основата на политическото ни семейство. Тя е пресечната точка на нашия съюз. Републиканският идеал, републиканските изисквания, изглежда сме единствените, които ги олицетворяват. Ще говоря за отговорности, като нашите. Ето една истинска отговорност: когато осъждам липсата на твърдост на правителството срещу комунитаризма, аз защитавам Републиката, защото Републиката е неделима и защото комунитаризмът не може да има място във Френската република!

Или вече не сме Република?

Когато отричам скорошното решение на Министъра на образованието да позволи на забулени жени да участват в училищни рецитали, когато отричам проявите на  фанатизъм и интегризъм, аз защитавам Републиката, защото Република е абсолютна неутралност на публичните услуги, тя е светска!

Когато се надигам срещу връщането на масовото узаконяване на имиграцията и изоставянето на всяка форма на контрол, ситуацията, казвам ви, е напълно излязла от контрол. Когато казвам, че не бива да приемаме повече чужденци, ако не сме успели реално да интегрираме онези, които вече са на наша земя, аз всъщност защитавам Републиката. Защото Републиката е гостоприемна, само ако ценностите й са уважавани. И, говорейки като републиканец, искам да проведем този дебат: можем ли да продължим да приемаме, със система на интегриране „по френски”, която се превърна в очевиден провал? Да не виждаме тази ситуация, значи да не виждаме опасностите, надвиснали над Френската република. Когато влизам в спор с всеки,  който опитва да прескочи народа, аз защитавам Републиката, защото Републиката е суверенитет на народа, срещу междинните органи. Републиката е пряката връзка с народа. Републиката, това е референдумът, а не дребни договорки на правителството с онези, които твърдят, че говорят от името на народа. Когато виждаме, че всички работнически синдикати призовават да се гласува за кандидата на левите, имаме правото да се запитаме дали са защитавали правата на членовете си или са действали за политическа партия. Това вече не е Република, не е нашият републикански идеал.

Когато отказвам властите, от съдебната до политическата, да бъдат във война една срещу друга, аз защитавам Републиката, защото Републиката е равновесието на властите, а не противопоставянето им.

Когато призовавам да се сложи край на диктатурата на абсолютната прозрачност, аз защитавам Републиката, защото в Републиката целта не оправдава всички средства. В Републиката личният живот е интимен, не бива да бъде осмиван. В Републиката не всички действия са приемливи!

В Републиката има неща, които не се правят и в Републиката не се говори постоянно по въпроси като сексуалността, които са въпроси от личния живот, а не от публичния живот!

Да защитаваме републиката, това е да превърнем отново тези основополагащи принципи в основа на политиката… В Републиката, скъпи мои приятели, не всичко си струва. Не всичко е съвместимо. Не всичко е приемливо. Работата за Републиката не е съвместима с безвъзмездната помощ, защото Републиката, това са заслугите, няма права, без на среща да има задължения. Скъпи мои приятели, в Републиката училището не е съвместимо с изравняването, защото Република означава изисквания. Тези, които искат да премахнат оценките, тези, които искат да премахнат заслугите, тези, които искат да премахнат класирането, действат срещу Републиканския идеал, опитвайки да направят това!

В Републиката…конфискационната финансова политика не е съвместима с Републиката. Защото Републиката, това е насърчаване на успеха. Този, който е син на наемател, трябва да може да стане собственик, защото Републиката е да можеш сам да изкачиш социалната стълбица със своята работа, със заслугите си, със взискателност. Собствеността, не е кражба, собствеността е компенсацията за един живот в работа. Това е Републиката!

Скъпи приятели, в петък казах същото в Париж, пред известен брой съмишленици, Републиката, е онова, около което бих искал да се обединим, след две години и половина, в които толкова се износи духът, практиката и образа на републиканския идеал. И по тази причина призовавам за създаването на нова политическа формация, която ще носи идеала на тази нова Република. Разкрития от поледния уийкенд засилват у мен тази увереност. В убеждението че ни е необходимо да прелистим страницата на този обезкуражаващ сценарий, в който искаме да победим някой конкурент или някой съперник, опетнявайки го, това е противно на републиканския идеал.

Бих искал да задам въпроса дали властта няма нищо друго за вършене, освен да създава усещането, че се опитва да инструментализира трайно правосъдието. От повече от година съществуват две съобщения на Министерството на финансите. Те напълно отричат всички упреци, които биха могли да се направят относно регламентирането на президентската кампания. Защо бяха прикрити пред органите на правосъдието и пред медиите? Това е религията на прозрачността и искам да задам на всички републиканци във Франция въпроса докъде ще стигне лудостта да разрушаваме всичко и да очерняме всичко?

Искам да ви кажа едно важно нещо. Не мога да влизам в полемика  с никой член на моето политическо семейство, съобразно моето твърдо обещание. Никой няма да ви накара да изживеете отново епизода на последните избори, където сдържаността и дискретността отсъстваха, защото достойнството и сдържаността са ценности, служещи на републиканския идеал, какъвто е нашият. Няма да отстъпя пред никаква провокация и съм избрал да игнорирам, в интерес на нашата страна, тези вълни от безсмислици, които някои искат да разпространяват из Френската република.

Искам да посветя цялата си енергия на Франция, която толкова има нужда от нея, на Републиката, на която е така необходима, на нашето политическо семейство, което има отговорността да подготви смяната на властта. На единството на нашето движение, когато всичките ни опоненти така биха искали да ни видят разделени. Ако бъда избран начело на нашето политическо семейство, ще създам условия за едно широко обединение на всички, които смятат, че Републиката е най-ценното, което имаме. Обединението трябва да бъде нашата сила. Защото през последните две години нашият Съюз остана нечут, тъй като беше разединен. Той трябваше да въплъщава идеи, но показа само един тъжен спектакъл на дребната омраза и на недостойни разделения. Той трябваше да бъде място на решителна опозиция, но се показа само с братоубийствени войни, с тези противоборства между равни и с недостойно поведение. Призовавам окончателно да прелистим страницата на поведението, което по нищо не съответства на това, което трябва да бъде отговорността на голямо републиканско политическо семейство.

И за бъдещите ни събирания, Жоел, искам екип, не искам да играя на президентски избори три години, преди края на мандата. Не искам толкова екипи, колкото и кандидати за първичните избори. Искам само един екип с всички, които искат да вложат цялата си способност за работа, талант, енергията си, в служба на колектива, а не на себе си. Времето на колектива се върна.

Не искам повече по всеки въпрос да има толкова позиции, колкото избрани кандидати. Ще има една позиция на нашето политическо семейство. Ще защитаваме и ще гласуваме и веднъж взели категорично решение, тази позиция трябва да бъде уважавана от всеки един. Не искам повече да има толкова различни проекти, колкото и кандидати. Искам да има един проект, този на нашето политическо семейство, спазващ нашите ценности, на амбицията ни и на крайната необходимост да върнем надеждата на страната си. Не искам половинчати решения, не искам недомлъвки, не искам преструвки, искам силни и ясни отговори. Ще ги дебатираме и ще ги гласуваме. Така искам политическо семейство, което въплъщава нова надежда. Единността ни не е достатъчна. Но без единност, не може да има надежда. Изборът да се обединим е единственият възможен. Изборите за ръководител на политическото ни семейство са първият етап.

Скъпи приятели, вашата отговорност е огромна. Изборът, който ще направите, е важен. Имам нужда от мобилизацията ви. Имам нужда от ангажирането ви, имам нужда от доверието ви. Колкото повече доверие ми гласувате, толкова  по-бързо можем да излезем от тази вредна за Републиката среда, толкова повече ще бъде гарантирано единството на движението ни. Не оставяйте никого да говори на ваше място, не се оставяйте да ви откраднат избора. Дайте силата си, дайте тежестта си на бъдещия президент на политическото ни семейство.

И сега, както обещах, Антоан и Жоел, се надявам, за да продължа упражнението, което правя навсякъде из Франция, на диалог с вас, да узная вашите въпроси. Ще се опитам да отговоря със същата честност и свобода, които вие бихте употребили на мое място и ще го направя пред пресата, защото аз държа на истинската прозрачност, а не фалшивата. Тази, която се състои в това да общувам с приятелите си, смятайки, че между приятелите в едно семейство, няма нищо за криене.

– Никола, имаме въпроси, зададени чрез интернет кореспонденция. Ще задам първия, който идва от Филип.

Господин Президент, дефицитът на местните власти почти се утрои в рамките на година. Въпреки намалените дотации от държавата, местните власти продължават да увеличават разходите си, предимно за наемане на персонал. Какво трябва да се направи, за да спрем това изтичане на средства? – ето първия въпрос.

 

Ами.. трябва да си говорим честно, Жоел. Ти призова за строги мерки и те трябва да са такива. Трябва и да си казваме нещата помежду си. През петте години, в които бях Президент на Републиката, премахнахме 565 хиляди работни места в публичната администрация. Някои ми казват, че не е достатъчно, разбирам ги. Само ще им кажа, че никога в историята на Републиката не е правено такова усилие досега. Къде е проблемът? Проблемът е, че в същото време местните власти създадоха също толкова постове в администрацията, колкото държавата премахна. Не обвинявам никого, не упреквам никого, макар че…Но това е реалността, срещу която трябва да се изправим.

Как да се справим? Вярвам искрено, че ще трябва да възприемем отново политиката един функционер да заменя двама, излизащи в пенсия. Аз поемам своите отговорности, против съм да продължаваме така. Защо? Защото ако не заменяте една част от онези, които се пенсионират, ще получите възрастова пирамида в администрациите, което значи, че няма да запазите най-динамичните… Но смятам, че политиката на замяна на двама с един трябва да се прилага за местните власти, както се прилага и за държавната.

Все пак, бих искал да работим и да разсъждаваме за една много важна мярка, която се състои в това да се дадат на местните власти правомощия, каквито нямат, върху управлението на техния местен персонал. Сега местните властни са напълно блокирани между националните решения, които се прилагат върху 5 милиона функционери, питаме се защо: местни служители, национални служители, болнични служители, и от друга страна GVT[2], местните власти нямат възможност за действие. Така че, надявам се да се наложи принцъпът за заместване на двама пенсиониращи се функионери с един, но и че ще им бъде дадено поле за самостоятелно действие, за да могат сами да ръководят въпросите, свързани с персонала си. Тук е проблемът с допълнителните часове, това е проблемът с 5-годишните договори: не виждам защо е необходимо един информатик в местната власт да бъде назначаван до живот, не виждам защо не можем да позволим някои договори с фиксиран срок и да дадем известна свобода за преговори на местните власти относно продължителността на работа на функционерите им, което е значим въпрос след споразуменията от 2000-та.  Освен това, няма смисъл да се твърди, че всички трябва да започват в 9 часа, защото в местните власти рядко някой е зает до 5 часа. Извинете, но, ако някой смята, че това, което говоря, не е истина, нека не се колебае да вземе думата.

Ще кажа последно нещо на Филип, който ми  зададе този въпрос. Има още много други неща за казване. Не искам функционерите да се чувстват осъждани от нас, функционерите са жертва на система, която разорява публичнава власт. Всеки от нас познава забележителни и отдадени публични служители. Когато стане катастрофа, сме доволни, че можем да намерим местните фунцкионери, които са на разположение от 6 часа сутринта в неделя, когато няма никой друг и когато няма предприятие, което да свърши работата на тяхно място. Всеки познава онзи служител, който винаги опитва да оправи нещата, всеки познава в някое училище онзи високо квалифициран преподавател или възпитател. Държавните служители са добре дошли при нас. Но публичните услуги в 21-ви век не може да остава с навиците и статут, които носим от миналия век. Това е истината и трябва да я приемем каквато е.

Ще дам само един пример, ако ми позволите. Този с преподавателите. Аз смятам, че 18 часа задължение за работа са достатъчни в учебни часове, но не са достатъчно като присъствие на преподавателите в колежите и гимназиите. Защото не всички наши деца имат шанса да получават частни уроци и когато едно дете не успява да смогне в клас, то не намира никой възрастен в колежа, както и в гимназията да му помогне, особено ако родителите му са разведени и майката работи, и не всеки има средствата да осигурява допълнителна грижа на децата си. Затова бих искал преподавателите да могат, извън заниманията в клас, да дават 3-4-5 часа от своето време, заплатени като извънредни, за онези деца, които не успяват да смогнат. Да кажеш това, означава че уважаваш всеки един.

И искам да ви кажа още нещо, това изобщо не беше въпросът, но несъмнено е моят отговор. Равенството, приятели, не означава преподавателят да дава еднакво време на всяко дете в класа. Развенството е да дадеш повече на онези, които не се справят и да не даваш толкова на онези, които при всички положения успяват, дали защото имат интелектуални възможности, или защото са в семейства, където ги обгрижват и няма нужда преподавателят да го прави. Това е равенството. Не е да разделяш всеки урок на определен брой минути за всекиго. Това е причината да съм резервиран относно обединения колеж, защото не вярвам в еднаквите деца. Същото е и във вашите семейства. Дори с еднакво образование и еднаква насока, децата не са еднакви. Те на са като вас, родителите. Те са самите себе си. Това е магията на живота. И именно това е необикновеното. Защото вие създавате дете и то е едновременно и вас, и себе си. А детето, това не сте вие. И вие не сте него. Истинското републиканско равенство е такова, че на всеки в клас се дава толкова внимание, от колкото има нужда. И когато кажат „имам толкова присъствени часове в учебното заведение, разделям математически времето си на всяко дете”, това няма как да работи. Това няма смисъл. И това е реалността, която е небходимо да променим.

Ето, надявам се, че бях възможно най-точен, въпреки че можеше още много неща да се кажат. И ще завърша, казвайки ви следното: публичните разходи представляват 55 % от националното богатство. Не бихме могли да правим икономии, без да оспорим в дълбочина структурирането на разходите си. Трябва да харчим по-малко. Трябва да се върнем отново на 50 % и бих предложил да работим по система, в която когато достигнем 50% публични разходи от националното богатство, правителството, което и да е то, да няма право в този момент нито да увеличава данъците, нито да увеличава дълга. Ще има само една възможност: да намали разходите. И ще запишем това правило в Конституцията. За да знаем, че французите ще са сигурни, че икономиката ни няма да бъде задушена от огромните публични разходи, които ние вече нямаме средства да финансираме.

Превод: Асения Димитрова

[1]  Жоел Брюно, кмет на града и Антоан Руфенахт, бивш кмет на Хавр и президент на Федерацията на Съюза за народно движение в Сен Маритим.

[2] GVT – glissement vieillissement technicité, израз, който отразява кариерното израстване във френската администрация, заради натрупването на стаж, възраст и техническа компетентност.