Съвременният дух на българския народ

snimka_09_balabanov - CopyМарко Балабанов

Статията излиза за пръв път във в-к „ХІХ  век“ през 1876 г.

При преобразователната епоха, през която минава понастоящем османската държава, българският народ се намира безпрекословно в особени някои условия по самото свое положение в тази държава. Събитията, които се вършат в нея, и многочислените въпроси, които се повдигат и разискват за бъдещите й съдбини, естествено интересуват всичките без изключение народонаселения, които съставляват това политическо тяло, което се нарича Турция. Тези събития и тези въпроси не интересуват само тези народонаселения, те живо занимават всякога и всичкия почти политически свят в Европа, защото всички са  убедени, че съдбата на османската държава тясно е свързана с големите политически интереси, отнасящи се до общото политическо състояние на цяла Европа. Също така може да се каже и за мерките, които се вземат с цел да се подобри състоянието на народонаселенията в Турция. Тези мерки живо интересуват всичките тези народонаселения, защото те имат  всички тях предвид, без никаква разлика. Като мерки, които се издават с цел да преобразуват османската държава, те възбуждат бодро внимание и в чуждите среди на политическия свят. Под този общ изглед на работите българският народ не прави, разбира се, изключение от общото правило. Мерките, които се вземат, и реформите, които се издават, са общи и еднакви за всички, следователно и за българския народ.

Както всички други, прочее, така и нашият народ има и длъжност, и право да изучава прилежно тези мерки и тези реформи и да гледа да извади от тях всичките ползи – не само онези, които се съдържат в буквите им, но и онези, които могат да се изкарат от духа и от времето, които са ги вдъхновили и породили. При всичко това в някои отношения българският народ – част значителна от oсманската държава – представлява днес едно положение  с някои особени черти.

Често срещаме в някои европейски органи името на българския народ. Често ни се мяркат пред очите съждения върху този народ, не всякога съобразени с действителното му положение в отоманската държава. Често попадат пред очите ни прорицания и предчувствия за нашия народ, които, ако не са всякога злокобни или злонамерени, не са обаче много пъти и верен отзив на чувствата, които го въодушевляват спрямо държавата в днешните обстоятелства. По повод на въстанието в северозападните области на тази държава, по повод на военнолюбивите стремления, които се свързаха в сръбското княжество, по повод на известното поведение на Черна гора в известните днес обстоятелства, колко пъти не се спомена и името на България, и на народа, който я населява! Многочислени оценители на  положението на този народ, едни го представят като най-кроткия, най-задоволения и най-благополучния народ на Изток, други пък с магически очила на носа съглеждат всичко наопаки и не бележат друго, освен мрачни облаци в българския кръгозор.

Тези дни още срещаме името на България близо до имената на Черна гора, на Сърбия и на Албания, като се казва, че интересите на всичките тези страни не са, без да тежат, в надеждата за умиротворението на Изтока. Живеещ по висша част на даровити места, които оплодотворява с потта на челото си в голяма полза на самата държава, немаловажен по числото си и говорещ едно наречие, което го сближава с други племена, българският народ се представлява от мнозина като една от най-силните опори за тази държава, когато други, по други съображения, клонят да му припишат стремления и враждебни наклонности към съществуващия ред. Оплакванията на много места из средите на този народ за някои злоупотребления, строго осъждани от самото правителство, както и известните движения, ограничени в тесни някои окръжия, дадоха повод  на много съждения, на много предположения, на много фантазии. Всичко това поставя българския народ в едно особено положение в oсманската държава.

Не се наемаме да обсъждаме разните мнения, които се изявяват върху състоянието на работата въобще, и върху българския народ и стремленията му в частност. Има обаче едно нещо, което е очевидно за всички, а най-вече за онези, които с достопохвална решителност са се наели да упътят държавата към по-добри и по-светли съдбини. Има това, че днес светът от единия почти до другия край се стреми към едно прераждане. Един преобразувателен дух въодушевява навсякъде съвременните общества и ги тласка към по-нови съдбини. Ако това, така да се каже, обществено брожение не се проявява навсякъде с еднаква сила, действието му обаче се простира почти навсякъде, в по-малка или по-голяма степен. Не само народите, но и самите правителства, са завоювани от един дух реформаторски в полза на страдащото човечество. Порой нови идеи и порой нови светлини окръжава, движи и съгрява обществата. По-просветлените действат съзнателно или несъзнателно върху седящите в тъмнина и в сянка. Будните стават по-трезвени, а заспалите искат, не искат, отварят постепенно очите си при светлината, която сияе около тях. Както почитателите, така и осъдителите на миналото усещат, че нов живот се налага на обществата, живот, действително основан на правдата, на равенството пред законите, на плодоносната свобода, на напредъка, на всичките онези условия, които оздравяват обществения порядък, обезпечават труда с произведенията му и обещават дни по-честни за всички онези, които употребяват времето си с полза посред предполаганото всеобщо спокойствие.

Такъв е духът, който въодушевлява днес съвременните общества. При мерките, които се вземат и в турската държава от четиридесет почти години насам, кой ще дръзне да отрече, че този дух не е подействал както върху предводителите на тази държава, така и върху народите, които я съставляват? Друг е, разбира се, въпросът да се узнае доколко тези мерки са се превърнали в дело и доколко са спомогнали наистина за действителното прераждане на държавата. Предстои само затова, че в казаното четиридесетгодишно разстояние нови мерки и височайши документи станаха до една известна степен отзив и изражение на народите, които породи и тъдява съвременният дух. Сериозни европейски органи осъдиха не веднъж и дваж онези турски държавни мъже, какъвто беше например Рашид паша, че поддържали необмислено чужди някои установления, несъответстващи на местните нужди и местното положение. Без да влезем сега в този въпрос, разискван впрочем друг път в нашия лист, бележим само, че подражатели и първоначинатели, тези мъже са усетили належащата нужда да излезат от миналото и да почнат постепенно да водят държавата към бъдеще, по-сходно с преобладаващите начала  на днешната цивилизация. При това ново настроение, народите, които населяват османската държава, уморени  вече от едно мрачно и осъдено минало, почнаха да се вьзраждат за нов живот. Делата често може би да не отговаряха на писаното, но преродителният дух се вмъкна в нашите общества, той следва и до днес да работи в тях и нищо, мислим, не ще може го удуши занапред. При каквито обстоятелства и да се издадоха последните мерки и реформи, те не са освен един вид изявление на този дух. Един порой, който нищо не ще може да възпре, влече и правителството, и народонаселенията към един преврат, който ние нарекохме нравствена революция, а други нека го нарекат както искат в случай, че тази реч ги блазни.

В този преврат, който предстои да излезе от областите на теорията и да стане дело съвършено в обществения живот, в този преврат не може, освен деятелно да участва и българският народ. Смях ни хваща неволно, когато прочитаме в някои западни органи или слушаме, че в някои среди на българския народ имало революционерски стремежи. Това се пише и казва, защото българите са славянско произхождение, а днес има две славянски области разбунтувани, на които положението влияе, и две съседни славянски княжества, принудени обаче да слушат съветите, които им отправя дипломацията. В българския народ има наистина днес силни стремежи, но стремежи към миролюбивите, действителните преврати на обществото, стремежи към подобрението на щастието му чрез точното и пълното приспособяване на всичките документи, издадени за преобразуванието на държавата, стремежи към напредъка, към възможното благоденствие в обществения им живот.

Българският народ иска общественото си прераждане, но го иска вътре в държавата, с помощта на държавата, иска го не чрез революция,  но чрез законния път, чрез постоянството си да станат дело царските и правителствените думи и решения.

Българският народ, кротък, трудолюбив и благоразумен, обича тишината, обича общественият порядък, обича законността, но българският народ иска правда действителна, иска действителна безопасност на живота, на имота, на честта, иска царството на закона, равен за всички.

Българският народ не щади да плаща на царщината определения данък, но той иска справедливост в това даване, иска праведност в събирането му, иска да се вдигнат веднъж завинаги злоупотребленията, поради които често плаща, волю и неволю, двойно от назначеното количество, иска, като си плаща редовно данъка, да няма вече обири, убийства, обезчестявания, да няма страх за настоящето, да няма боязън за бъдещето.

Българският народ не е славолюбив, но той иска да се ползва делом от равноправието, толкова пъти прогласено, иска да не се презира името му от неговите съжители, иска да се уважава като гражданин на една държава, решава да постоянства в пътя на цивилизацията. Българският народ  иска всичко това, защото всичко това е поискано от самото правителство, иска го толкова повече, колкото не навсякъде правителствените заповеди се изпълняват с потребната точност.

Такива са, мислим, стремежите на българския народ и той няма да опропасти другояче делото, за което се е заловил. Движение безшумно, в границите на законността, законно постоянство в праведни искания съгласно с царската воля – тази е, ако не се лъжем, и тази трябва да е във всички случаи, политическата програма на  българския народ в днешните обстоятелства.