Възражение срещу национализираната историография

snimka_10_tabakov„Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя XV – XIX в.“

Автор: Раймонд Детрез

Издателство: Кралица Маб

Година: 2015

Мартин Табаков

 

 

Изследването на Раймонд  Детрез  „Не търсят гърци, а ромеи да бъдат” е с компилативен характер, събрало допълнени и преработени студии, които авторът е публикувал в научни списания и сборници от 2005-та година насам. Раймонд Детрез изследва преднационалната конфесионална идентичност на балканското население под османска власт в периода XV – XIX в., концентрирайки се върху три основни тематични полета.

Първото е балканската народна култура, която се верифицира от типологичното и граматическо сходство на езиците (балканизмите), наратива и структурата на приказките, асиметричните ритми в музиката, но най-вече – „наличието на обща нравствена ценностна система”[1].  По наблюденията на автора, тази масова култура като цяло е споделена от всички жители на Балканите, дори и да не бива осъзнавана като такава.

Ако това първо тематично поле на изследването на Детрез касае „ниската”, т.е популярна и масова култура, то второто такова е това на „високата култура” на „ромейската общност”. За нея е характерно стриктното обобщаване под знаменателя на верската общност, която съществува в режим на съперничество с другите такива – независимо дали алтернативната верова констелация е друга религия (като исляма за християните) или деноминация (като католицизма за православните). Тезисната ангажираност на този дискурс се постига аргументативно чрез изследването на характерните институции (Цариградската патриаршия и ролята й като  „общ знаменател” за православния човек), полисемантичните етноними (кореспондиращи също така с верова и/или професионална адресация), ромейската територия (т.е физическият периметър, който е под юрисдикцията на Цариградската патриаршия), гръцкият език (като „надетничен” код на ромейския елит в неговата църковна, образователна, търговска и интелектуална организираност) и ромейската литература (като книжoвен норматив по съдържание, дух и характер).

Третото тематично поле на книжното тяло се занимава с „ромейска протонация” като православна общност, чийто организационен двигател е зараждащата се дребна буржоазия, а в ценностната й обусловеност вече се усеща влиянието на просвещенските идеи.  По  същество, това е движението от общност към нация, чийто гръбнак обаче не е етническата хомогенност, а обогатеният с граждански конотации православен лик на населението. Разглеждането на балканския градски „начин на живот”, така както и на Революционната прокламация на  Ригас Фереос Велестинлис, помагат на Детрез да датира този период  – от края на XVIII до първите десетилетия на XIX в., като пика на консолидационните процеси на християнските народи под османска власт. Това е почти-нацията, чието осъществяване обаче се възпрепятства от последващите етнически национализми в разглеждания географски и политически топос.

По своето естество, всяко едно от тези тематични полета борави с идентичен и допълващ се инструментариум. Когато изследва споделимостта на светоусещането на православната общност в нейните масови измерения, изложението има своя етнолингвистичен характер. Разглеждането на ромейската общност стъпва – освен върхус анализ на литературните и езикови дадености, на историческа ретроспекция и на почти политически рефлексии. Под „ромейска общност” Раймонд Детрез има предвид православната общност в рамките на Османската империя в преднационалния период, а под представители на тази православна общност – ромеи. Това на практика означава българи, гърци, сърби, аромъни и др., които имат еднакви споделени властови центрове: политико-административни – Османската империя, религиозни – Цариградската патриаршия. Когато развива концепцията си за „ромейската протонация”, авторът стъпва на разбирането на Антъни Смит за „етническа общност” и това на Ерик Хобсбом за „протонация”, използвайки залегналия в тях комплект от критерии и отличителни белези (институции, религия, територия, култура и др.).

Изследването на Раймонд Детрез има редица достойнства. Макар и не нова, тезисната ангажираност по отношение на ролята и функцията на православието като основна детерминанта за конструирането на социалната, културната и политическа организация на християнското население в Османската империя до национално-освободителните войни, намира в компилативния труд на автора своите нови хоризонти от инструментален и емпиричен характер. Като такава, тя разколебава алтернативните тези, за които са приоритетни други идентификатори за обобщаване на идентичността, какъвто, например, е етносът. При отчитането на разломите между различните етнически народности, не етносът, а религията е играела водеща функция, доколкото за балканското население от онзи период „етническата идентичност… не е съществена; към нея не изпитват същата морална обвързаност”[2]. Оттук и гръко-българската църковна борба, на която Раймонд Детрез отделя също текстово пространство, бива разглеждана в изложението най-вече като политически и социален конфликт, а не толкова като етнически такъв.

Последното кореспондира и с имплицитно изразеният укор на автора по отношение на това, че балканската история се изследва от етноцентрични позиции. Като аудитория от региона, обективният читател не може да не се съгласи. В този смисъл, представеният труд на Раймонд Детрез е добре аргументирано възражение срещу познатия опит за национализиране на историографията. Като такова, книгата „Не търсят гърци, а ромеи да бъдат” на белгийския филолог и историк отправя двойно предизвикателство пред ресорните специалисти. Един път, когато извежда примата на религията пред етноса като основен фактор при формирането на преднационалната конфесионална идентичност на балканското население в рамките на Османската империя. Втори път, като зов за коректност в научната рецепция на Балканите, която анализира характерните за топоса чувствителни събития. По този начин, давайки различна и обогатена перспектива на добре познати проблеми, компилативният труд на Раймонд Детрез е четиво, което трябва да бъде вземано предвид при боравене с разглежданата от него тематика.

 

 

[1] 20 стр. от рецензираната книга.

[2] 265 стр. от рецензираната книга.