Вярвам, че за да получиш, трябва да дадеш

Дейвид Камерън е британски консервативен политик и държавник. Далечен потомък по извънбрачна линия на крал Уилям IV (1830-1837). Роден е в Лондон през 1966 г. Завършва „Философия, политика и икономика“ в Оксфордския университет. Избран е за член на парламента през 2001 г. От 2005 г. е лидер на Консервативната партия, поставил си за цел да модернизира партията. През 2010 г. печели парламентарните избори и е назначен за министър-председател начело на коалиционно правителство. През 2015 г. печели отново и формира първото изцяло консервативно правителство от 1992 г. насам. Предлагаме Ви част от негова реч, произнесена пред Конференцията на Консервативната партия на 1 октомври 2014 г.

 

Днес съм толкова горд да стоя тук като министър-председател на четири нации в единна Великобритания. Винаги съм бил наясно защо призовахме бритнаския народ за референдум. Да отстъпим пред битката би означавало да оставим нашата земя да бъде разграбена малко по малко.  Приемете го – и ще имаме шанса да уредим въпроса. В името на страната ни нашата партия винаги се е изправяла пред големите проблеми. Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия … ние сме един народ в един съюз и всички ние тук трябва да се гордеем с това. И всички ние трябва да се съгласим, че по време на кампанията се роди нова звезда, наша звезда – нова консервативна звезда се роди с името Рут Дейвидсън, Рут Дейвидсън, който ще отнесе нашето послание до всяко кътче на Шотландия.

Периодът до обявяването на референдума беше най-изнервящият в живота ми. Но нека ви разкажа все пак за най-добрия ми момент от годината. Беше 6 юни, чествахме 70 години от Ден – Д (битката за Нормандия). Сам и аз бяхме в Баю, Франция, с нас беше и моят доверен приятел Патрик Чърчил – няма връзка с великия Чърчил, но е също толкова голям човек. Патрик прехрърли 90 -тата си годишнина, помни много и много е преживял – преди 70 години се е борил с фашизма, бил се е на фронта за свобода. Никога няма да забравя сълзите в очите му, когато говореше за другарите, които е оставил на бойното поле… или гордостта, с която всички са били изпълнени от онова, което са направили. Докато вървяхме по улиците, той ни показа къде е карал танка си, а по целия път надолу френски деца развяваха гордо знамена – британски знамена – това бяха внуците на хората, които той е освободил. Патрик е тук днес, заедно със съпругата си Карин, и съм убеден, че така както аз, така и вие бихте искали да ги посрещнем сърдечно.

Дори и в най-отчаяните времена в историята, всеки е знаел какво стои зад нашето знаме. Свобода. Справедливост. Твърдо отстояване на онова, в което вярваме. Знаели ли са, че това е специална страна. 6 юни, лятото. Нормандия. Днес съм толкова горд. И точно заради това искам тук, днес, да помислим как можем да изградим държава, с която бъдещите поколения да се гордеят. Как да осигурим по-добро бъдеще за всички. Как да изградим една Великобритания, която всеки с гордост да нарича свой дом.

Наследниците на тези, които са се борили по бреговете на Северна Франция, са тези, които днес се бият в Афганистан. Цели тринайсет години млади мъже и жени служат на нашата родина. Тази година е последната за нашите военни контингенти там – знам, че ще покажете респект към всеки, които е служил в Афганистан, и ще засвидетелствате гордост и благодарност към служилите вярно на страната ни. Но края на мисията в Афганистан не означава и край на заплахата. Заплахата е ислямският фундаменталистки тероризъм, който намери своето най-тежко проявление с ИДИЛ в Ирак и Сирия. Тези хора са зли и простодушни. Те убиват деца, изнасилват жени, заплашват невярващи с геноцид, обезглавяват журналисти и хуманитарни работници. Някои мислят, че трябва да се откажем от тази борба. Но не, не можем. Защото в момента, докато говоря пред вас, британски военнослужещи летят в небето над Ирак. Те видяха със собствените си очи какво се случи вчера – ще има войници на фронтовата линия, но те ще бъдат иракчани, кюрди и сирийци в борба за едно демократично бъдеще, което заслужават.

Ние действаме в партньорство с редица страни – включително и тези от региона. Нека да е ясно, че нямаме ход назад, не можем да се предадем. Ако не се заемем с ИДИЛ те ще се заемат с нас, с терор и убийства по нашите улици. Както винаги тази партия, консервативната партия, ще направи каквото е необходимо, за да опазим страната ни. На всички онези, които се възползваха от гостоприемна Великобритания, но които искат да се бият за ИДИЛ, нека кажа нещо. Ако решите да пътувате за Сирия или Ирак ще направим всичко възможно, за да ви спрем: отнемане на паспорт, наказателно преследване, осъждане, лишаване от свобода, но ако сте там вече – с всички сили ще ви попречим да се върнете. Вие избрахте, избрахте да сте враг на Великобритания и единственото, което можете да очаквате, е да бъдете третирани като такива.

Винаги, когато ставаше дума за безопасността на Великобритания, имах човек до себе си, в продължение на цели четири години. Още в тийнейджърските си години той не просто е посещавал конференциите на торите, но е чел и стенограмите от парламентарните сесии в леглото, слушал е Dire Straits и е мислил върху речите на Чърчил. Всичко, което мога да кажа е, че това момче стана изтънчен парламентарист, блестящ външен министър, един истински йоркширец…и някой, на когото дължа огромна благодарност, Уилям Хейг.

Уилям, имам още една задача за теб. Искам справедлива конституция. Този референдум ни задължи да дадем повече правомощия на шотландците и ние ще го направим. Давам тук своя обет към народа на Англия, Уелс и Северна Ирландия. Знам, че системата е несправедлива. Знам, че се питате защо, ако те се отделят по въпроси като данъци, такси, социална система, защо да не може да го направят и Англия, Уелс и Северна Ирландия? Знам, че очаквате от мен и този отговор. Така че това е моят обет: английски гласове за английски закони – с това консерваторите ще се справят.

Ние направихме много през последните четири години, но не бяхме сами, бяхме в коалиция. Повярвайте ми: коалиция не беше това, което исках да направя, а това което трябваше да направя. И знам какво следва да направя. Трябва да бъда тук отново през октомври 2015 година и да отстоявам консервативните политики въз основа на консервативните ценности – водейки единно консервативното правителство.

Къде искаме да отведем нашата страна? Къде искам аз да отведа страната? През последните четири години не спирах да се надявам, че британците ще ме опознаят малко. Аз не съм сложен човек. Вярвам в някои прости неща. Семейството е сред първите. То прави държавата силна. На мен ми пука за онези семейства, които се борят сами и не, това не означава, че държавата не е там, за да им помогне, когато са в нужда, напротив, държавата ще е винаги там, за да им помогне да си стъпят на краката и да продължат напред.  Аз вярвам, че за да получиш трябва да дадеш, а не да получаваш в замяна на нищо. Аз вярвам в „нещо за нещо“, а не в „нещо за нищо“. Тези, които работят и създават общности, тези които вярват в страната си – патриотите, именно това са хората, които трябва да бъдат възнаграждавани.

Обичам Великобритания и това е моята цел – всеки да я нарича дом. Това означава не само да се развива икономиката и да бележи постоянен ръст във всички международни класации. Не станах премиер, за да се хваля с графики и класации, а за да живеят британци по-добър живот.

Искам Великобритания да е дом на всички великобританци, дом, в който за упорита работа получаваш справедливо възнаграждение. Великобритания трябва да дава равен шанс на всички, шанс за добра работа, дом и добър старт за живот. Консервативната партия не се занимава с възпитаване на завист, съперничество и класова борба. Консервативната партия се гордее, когато помага на хора да живеят достойно.

През последните четири години положихме основите, следващите пет ще бъдат за завършване на работата. Досега спасявахме икономиката от разруха, отсега на преден план ще бъде семейството. Консерваторите знаят, че нищо не идва лесно. Няма възнаграждение без усилие, богатство без работа, успех, без жертва.

Опозицията ви говори за справедлив нов свят, но ние вярваме в настоящия, който ще се стремим да подобрим. Нека другите да обещават лесен живот. Консервативната партия не лъже и днес ще поемем към вас конкретни ангажименти.

Ще се придържаме към нашия дългосрочен икономически план, за да ви осигурим сигурност и работа. Ако работите усилено, ще намалим и данъците. Ще направим така, че вашите деца да имат високо образование, но само ако и вие пазите високите стандарти. Пенсионерите ще получат достойна пенсия, но само ако работим по-дълго и пестим повече. Много просто, нали – добра работа, хубав дом, повече пари в края на месеца, добро образование за децата, достойно пенсиониране. Държава, в която, ако вие давате, ще получавате. Държава, която наричате дом. Държава, която през последните години създаде повече работни места, отколкото където и да било в Европа. Вече знаете, че когато британците се връщат на работа, консерваторите са на власт.

Ето това ви обещавам – възможно най-висок процент трудова заетост и достоен живот, но само ако се придържаме строго към нашия икономически план.

Компании от цял свят инвестират тук и създават работни места. Това не се случва по случайност. Инвеститорите виждат стабилно управление, което създава благоприятни условия за тях. Поемам още един ангажимент. Винаги ще държим на конкурентния корпоративен данък в Г-20, по-нисък от този на Германия, Япония, САЩ. Джордж каза нещо много важно в своята реч в понеделник – послание към глобалните компании – ние ви намалихме данъците, сега е ваш ред да си платите.

Ако загубите работата си, ние пак ще бъдем с вас, но само ако се регистрирате в бюрото по труда и приемете работата, която ви се предлага. Стига вече „нещо за нищо“.

Що се отнася до младежката безработица, ние ще се борим не да я намалим, а да я премахнем изцяло. Младите хора ще работят и ще учат, ще финансираме над 3 милиона професионални стажантски места. Нека кажем на младите хора – живот на помощи не е живот. Ние ще ви дадем надежда и шанс да направите нещо за себе си.

Нека припомня какво направиха лейбъристите по времето на тяхното управление. Безработицата се увеличи безпрецедентно за последните 25 години. Лейбъристите задълбочиха неравенствата в обществото. Да, такива са фактите. Нека си го кажем директно, стига социални привилегии, да се захващаме за работа. Истинската партия на солидарността и социалната справедливост е тук, в тази зала, и това е Консервативната партия.

Ще се борим с трафика на хора, с унизителните условия на труд. На тези, които стоят зад това ще кажа – не, не в тази държава, не и при това управление, не на модерното робство, което ще спрем веднъж завинаги.

И докато си говорим за големите икономически въпроси, пред които страната ни е изправена – за разходите, за данъците – чухте ли Милибанд миналата седмица? Той говори повече от час, но не спомена дефицита нито веднъж. Нито веднъж. Той каза, че „забравил“ да го спомене. Ед – хората забравят ключовете за колата си, децата понякога забравят домашните си, но ако искате да бъдете министър-председател на страната, не можете да забравите най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени.

Преди няколко седмици Ед Болс каза, че през тринайсетте години на управление на лейбъристите, са допуснати „някои грешки“. „Някои грешки“ ли? Сериозно ли? Вие бяхте онези, които оставиха Великобритания с най-големия дефицит в нашата мирна история,  който ни доведе до най-голямата рецесия след войната, който унищожи нашата пенсионна система, разби банковия сектор, който остави един милион младежи без работа, пет милиона на социални помощи и стотици милиарди дълг. Някои грешки ли? Лейбъристите са просто една голяма грешка.

Пет години по-късно, те все още искат да харчат повече, да вземат повече и да облагат повече. Това е същата стара Лейбъристка партия и знаете ли какво? Те ще повторят отново и отново същата лудост, но очаквайки различни резултати. Лудост е да се гласува за предлаганите от тях високи разходи, високо данъчно облагане и драстично нарастващ дефицит, при такъв избор не очаквам нищо повече от икономическа катастрофа.

В страната, която всеки е горд да нарича дом, всеки трябва да може да си купи дом – ако е готов да спестява. Жилището не трябва да бъде някаква невъзможна мечта. Но, уви, ние наследихме тази ситуация. Не можем да решим жилищната криза без някои трудни решения. Системата за планиране бе натикана в калта – да, ние я реформирахме и миналата година бяха издадени стотици хиляди разрешителни за строеж. На младите хора са им необходими огромни депозити, за да си позволят жилище, но това не е по силите им, затова създадохме “Help and Buy”.

Ще построим сто хиляди нови жилища, които ще бъдат с 20% по-евтини. Но! Всеки, които се ползва от тази програма няма да може да купува жилище, за да го отдава под наем. Заможни чужденци също няма да могат да се възползват. Ще построим сто хиляди нови жилища само за купувачи под 40 години без собствено жилище. Дом изграден за теб, направен за теб – още веднъж, това е Консервативната партия, партията, която мисли за частната собственост в държавата.

Повече няма да съдим за нашите деца по адресната им регистрация, няма да делим образованието на квартално и елитно. Искам добро образование за всички деца. Искам повече деца да учат езици, история, математика. Ще предложим нов учебен план и ще подобрим учебната база. Но най-голяма промяна ще направим в културата на преподаване. Учителят трябва да се чувства горд със своя клас, със своето училище. Учителят трябва да се чувства като лидер, които не търпи провал и лоши обноски.

Ние знаем най-големия проблем на лейбъристите в образованието. Каквато и стъпка да направят, се съобразяват със синдикатите. Тях всъщност представялват – синдикатите. Но ще ви кажа нещо, което не съм казвал никога досега. Ние в тази партия също сме синдикат и ще ви кажа кого представляваме. Тази партия е синдикат на здраво-работещите родители – на бащата, който чете на децата си приказки за лека нощ, защото иска да ги научат, на майката, която работи неспирно, за да гарантира на децата си най-добрия възможен старт. Тази партия е синдикат на бедните деца от рискови семейства. Тази партия е синдикат на младите жени, който имат нужда от професионален стаж, на тийнейджърите, които искат да направят нещо с живота си – тези хора представляваме ние, това са хората, за които се борим и точно заради тях няма да позволим в образованието да се намесят отново лейбъристите и ще завършим реформата, която сме започнали.

Великобритания, която всеки е горд да нарича свой дом. Мястото, където, за да получиш възнаграждение, трябва да положиш усилия. Държава, която е световен фактор и държи в ръцете си собствената си съдба, и да, това включва и контрол над имиграцията. Животът на социални помощи не е живот, това не е опция заложена в нашата програма.

И да, ще контролираме границите, ще контролираме и имиграционната система, британците ще бъдат на първо място.

Това предлагаме ние – Великобритания, която всеки е горд да нарече свой дом, изграждане на 100.000 нови жилища, разкриване на 3 млн. професионални стажа, пълна заетост, най-конкурентните корпоративни данъци в Г-20, премахване на бюджетния дефицит чрез съкращаване на разходите, а не чрез увеличаване на данъците, предоговаряне в Европа.

Ако искате всичко това, гласувайте за мен, ако не, изберете онова момче. Консерватори или лейбъристи. Аз, или Милибанд на „Даунинг стрийт“. Ако гласувате за ЮКИП, то това е глас за лейбъристите. Помислете, на 7 май можете да си легнете с Фараж и да се събудите с Милибанд.

Това е големият въпрос на тези избори. Когато става дума за работата ви, вярвате ли на лейбъристите, които разбиха икономиката, или на консерваторите, които направиха британската икономика една от най-бързо развиващите се на Запад? Когато става въпрос за бъдещето на Великобритания, на кого вярвате? На лейбъристите, на партията „нещо за нищо“, или на консерваторите, които вярват в „нещо за нещо“, възнаграждение само срещу усилена работа? На кого вярвате, на партията с големия дълг? С големите разходи, големите заеми, или на партията – нашата партия – която дава възможности, надежда, сигурност, вяра, тази партия, която ще направи нашата държава велика отново, да, нашата партия – Консервативната партия.

Аз нямам претенцията да съм велик лидер, но служа вярно на народа. Обичам тази държава и ще й отдам моят дълг.

Е, каква ще бъде Великобритания?

Нека не се връщаме в изходна позиция, нека завършим това, което започнахме. Нека изградим Великобритания, която с гордост наричаме наш дом – за нас, за нашите семейства, за всички.