Обществените опасности

snimka_09_balabanov - CopyМарко Балабанов

Статията излиза за пръв път във в-к „Век“ през 1875 г.

Прецъфтяването и падението на народите се придружават обикновено със знаци, които правят несъмнена съдбата, която ги очаква.

Подлост в характерите, превишена, но гола самонадеяност, чувства развалени, своекористност във висша степен, общо междуособно недоверие; бедност от силни и  просветени  убеждения,  постоянни гонения, прибягване до най-подлите и до най-подземните средства за достигане на лични и низки цели; тайни и явни действия за омайване на по-простите и на по-слабоумните, злоупотреби със святото име на правдата и с чувствата на народа за потулването на най-разтленните стремежи, гордо проникване на грубото невежество, върлуването на демагогията и безчинството, презрение на всяко благородно чувство, на всяка чиста мисъл, на всеки честен характер, на всяка безкористна преданост, лишение от вяра в каквито и да е начала, низост в идеите, раболепство в поведението, несъобразност в разискванията, непоследователност, страх там, където няма страх, глупава  и предприемчива дързост там, където се изисква най-голямата предосторожност; клевети, измами, лъжи, предателства – тези са знаците, които предвещават в историята прецъфтяването на народите. Латинските историци Салустий и Тацит, англичанинът Гибон, французинът  Монтескьо и толкова други славни учени, при всичката разлика, която ги разделя – и по епоха, и по наука, се срещат в съжденията си върху народите и държавите, със съдбата на които са се заели в безсмъртните си съчинения.

Не! Нашият народ, както и всички други, между които живее и които го окръжават, не прилича под никаква гледна точка на никое от тези общества, на които горчивата съдба може да изостри така изкусно красноречивото перо на дълбоки и  проницателни историко-философи за поучение на идващите човешки поколения.

Източните народи не са в жалостната епоха на прецъфтяването и на падението си. Прецъфтяват и падат онези общества, които, достигнали до най-високата степен на вътрешното и на външното си развитие, смазват се, така да се каже, под тежкия товар на своята собствена цивилизация, на своята собствена сила, на своето собствено богатство, на своята собствена узряла и преузряла наука. За общества, които едва започват да се възраждат за нов живот, едва започват да се учат какво значи думата „цивилизация”, едвам започват да придобиват знанието за собственото си съществуване, едвам започват да прохождат, пълни с живи надежди, за такива общества думите „прецъфтяване” и „падение” са едно престъпление, защото в тях кипи млада кръв и само убийствена ръка може да прекрати живота им.

Както всичките други народи в пространната oсманска държава, така и нашият български народ, под цивилизаторското вдъхновение на самото правителство, едва започна преди няколко години да се възражда за нов живот и да цени благодеянията на науката и на напредъка. Млад и трудолюбив, той не цени повече, отколкото струва днешното си положение, но в средата му съществува зародишът на онези жизнени сили, които, добре развити и добре оправени, могат да подобрят значително това положение, могат да го направят по-полезно  и на себе си, и на държавата, и на човечеството.

Младите общества обаче са заобиколени често от други опасности, от други препятствия, от други мъчнотии, които спират хода им към напредък не само за години, но много пъти и за цели столетия. Многобройни са външните врагове на  такива общества, но най-опасни и най-гибелни са онези, които се явяват в самите им  недра и които обикновено са заразени от гореизложените пороци.

Неопитни в  публичния живот, тези общества са изложени често  да станат жертва на всякакви хитрости, на всякакви лукавщини, на всякакви подлости, на всичките, с една дума,  средства, които слага в действие демагогията, за да се ползва от неизвестните и неопределените положения, както е правила тя от памтивека.

Какво не пострада клетата българска правда  от толкова  вътрешни врагове! Пред какво зрелище не присъства българският свят от 10–15  години в старанията си да тръгне и той напред в отоманската държава!

И това зрелище не е онова, което бяха ни приготвили чужденците, това е зрелище,  издигнато от една демагогия с цел да върне българския народ от пътя, който му предначертават историята и най-скъпият му интерес. Тази демагогия не уважи нищо – нито лица, нито семейства, нито вяра, нито начала, нито убеждения. Орган повечето пъти на най-враждебните влияния на нашето народно съществуване, тази демагогия, която изкусно прикрива всякога целите си, не се посвени да потъпче под краката си действителните интереси на народа ни. Тази демагогия и словом, и делом, се опита да възбуди  най-низките страсти, да направи от тях „правило поведения” в обществените ни дела, да вдъхне ненавист и омраза против всички онези, които подозираше, че усещаха гибелните й стремежи, да нападне, да наклевети, да злопрепоръчи в своите съсипателни домогвания! И тези хора дръзнаха да се нарекат дейци за напредъка на нашия народ!

Знамето, под което воюваха, беше систематическата лъжа, а оръжията им бяха и следват да са още и днес хулите и  клеветите. Злополучно училище за един народ, който едва започва да се съживява! Училище, в което зле възпитаните учители се съревноваваха помежду си, за да се надминат в свойственото им красноречие на злословието, а учениците хитруват разнообразно, да не останат по-долу от учителите си в това поприще!

Ето как се спира често не за години, но за столетия, напредъкът на младите и невинни общества.

Борбата, която сме предприели, е борба против тези злонамерени  покушения, против тези демагогически предприятия, против тези разрушителни домогвания. Безредието е най-съсипващото нещо в обществения живот. То разстройва, опустошава и нанася най-големите злини; където се появи, народите пропадат, държави се разрушават, ако не се споразумеете навреме да го изкорените, ако не обладавате  потребната нравствена сила, за да се  избавите  по-скоро от него.

Има хора обаче, които само в безредието, само в неизвестността намират за себе си полза; тях малко ги е грижа за страданията на народа, за съсипването на общественото добро; те даже търсят безредието и, ако го няма, правят всичко каквото могат, за да го създадат; като дойде то, тяхното дело е да го продължат, да го поддържат, било каквото било, защото те знаят, че с изчезването му и те ще изчезнат от завзетото си положение.

Подобни хора често са и оръдие на чужди  външни интереси, враждебни на народа и на народните предания; естествено, тези интереси намират удовлетворение във въдворяемото безредие.

Католическата пропаганда, която работи, е сега между нас най-дейната; както преди петнайсет години, ако и не със същата сила, прибягва често до безредието, когато види, че по друг  начин намеренията й не могат да успеят.

Полша падна, защото католическите й прелати се противяха всякога с всичките си сили, за да не допуснат въдворението в тази страна на един траен порядък, който им затваряше пътя за покатоличаването на милиони православни граждани. Новата Германска империя, която не е по интересите на Папството, щеше да  бъде  изложена на много по-големи безредия, отколкото днес, ако миналите нещастия и държавната мъдрост не бяха научили немците как да се пазят от този враг.

Някои  дипломатически  документи, обнародвани последни, показаха, че княз Бисмарк гледал да има във Франция такова правителство, което да е изложено постоянно на безредието и на разстройството, за да не би инак Франция да се изстрои здраво и да се усили, та да предприеме отмъщение за последното си поражение.

Ако безредието е такова страшно зло за живота на народите и на държавите, то какво трябва да кажем за вероизповедните общества, за църковните управления?

Безредието, което се подигна в недрата на Йерусалимската църква от възлизането на Прокопий на Божигробския престол, за две години  време доведе тази църква до края на пропастта, безредието навлече рой злини; върху тази църква, която най-сетне съвзе последните си сили, та отхвърли Прокопий като човек, „който според изражението на самите йерусалимски йерарси въвеждал помежду им раздор и вкарал обществото им в пропастта”.

Най-силното средство, за да се запази едно общество от безредията, е почитанието към законността, тя е първото условие за правилния, благополучния и редовния  живот на обществата. Тя е  най-ярката ограда против злоупотребите. На тази яка основа стъпи народът ни, когато поиска да му се дадат неотменимите му църковни права, на тази основа бе издаден императорския ферман, който позволи на българския  народ да основе едно свое църковно управление съобразно с началата на  Православната църква.

Ние добихме нашето църковно самоуправление на твърдата основа на законността. Като стоим на тази основа, ние ще добием от другите църкви и духовното припознание на йерархията, на която началото са положили безсмъртните ни просветители св. Кирил  и св. Методий. Ние сме уверени, че и самата Цариградска патриаршия, на която почетното ръководство признаваме, като се въодушеви от високата си длъжност, първа ще ни подаде приятелска ръка.

Законността обаче, съхранителка на обществата, е ужасно  плашило на демагогиите и на любителите на безредието. Те се стряскат от реда, те гонят законността, или по-добре – те се силят да поставят за закон в нашето  църковно самоуправление своята собствена и непостоянна воля. Домогванията им да преобърнат волята им  на постоянен закон искат да докарат такова състояние, което да не прави чест нито на народа ни, нито на младата ни йерархия.

Известно е, че едно малко злоупотребление поражда лесно друго по-голямо и т. н., докато злото заеме грамадни размери. Французите казват: „първата стъпка е, която коштува”, другите са лесни.

Въодушевени от гореща ревност да посочим на народа си правия път, ние всякога сме ратували за въдворението на реда и на законността в църковното ни самоуправление. Затова ние сме станали като трън в очите на всичките демагози и шарлатани, затова те не са знаели никаква мярка в нападенията си върху нас, затова те се чудят какви причини да измислят, какви хитрости да употребят срещу нас; затова ние сме навлекли на себе си тяхната страстна ненавист; затова ни правят те привърженици на гърци, оръдия на Русия, кога какво им скимне; затова те ни хулят и клеветят и частно, и публично, с презрение и на най-простите начала на нравствеността и на учтивостта; затова най-сетне те прибягват до един позорен орган и до една позорна личност, за да се гаврят с най-светите чувства и с най-благородните стремежи, на  които е отглас листът ни. „Век” спира съня на демагозите и осуетява мечтите им.

С всичко това обаче те не правят друго, освен още един път да засвидетелстват до какво изстъпление е дошла тяхната ярост, като усещат, че всичките здравомислещи и  благоразумни хора разбират днес ясно пътя, който води към действителното закрепване и преуспяване на народната ни църква, която демагозите искат да направят оръдие на своите страсти.

Ние сме много пъти с искреност и с откровеност говорили пред българската публика. Първи имахме дързостта, която се вдъхва от съзнанието на длъжността, да снемем завесата, под която се крие демагогията. Ние  не се ограничихме само да посочим злото, ние показахме и пътя, който трябва да хванем, ако действително щадим народа си и не искаме да се подиграват с името му и със съдбата му, в църковно отношение, всичките му врагове.

Поразени от светлината, която успяхме да хвърлим върху действителното положение на работите, отчаяни в домогванията си да следват, да мамят спокойно и безпрепятствено народа, смаяни от страха, че плановете им не ще могат  повече да се осъществят според както ги крояха, демагозите прибягнаха пак до единствените за тях само свойствени средства — до клеветата и до хулите.

Презираме тези оръжия, презираме ги, защото имаме за силно оръжие логиката и разума.

Неотклонни от пътя, в който сме вървели досега, ние няма да употребим друго от това оръжие. Имаме пълна надежда, че делата, рано или късно, ще оправдаят употребата на това оръжие при всичките всевъзможни усилия на демагозите. Лъжата няма трайност и истината всякога излиза наяве, а редът и законността са единствените условия за преуспяването на каквото и да е общество.

Ние препоръчваме реда и законността като най-яка основа на народо-църковното ни управление, ние искаме ред и законност не за очи само, а законност искрена, действителна, която и на светло извадена, пак да се вижда, че е законност, защото е известно, че безредията, произволът и злоупотребите често обичат да се обличат в светозарната риза на законността.

Ето тук са опасностите, от които трябва да се предпази народът. Ние изпълняваме длъжност като ги посочваме.