Политика, целяща да промени границите на Европа, няма място в 21 век

merkel

Ангела Меркел (родена 1954 г.) е германски политик и държавник, дългогодишен лидер на Християндемократическия съюз, канцлер на страната от 2005 г.  до днес. В това си качество Ангела Меркел се превръща в най-влиятелната жена в световната политика и в един от лидерите на обединена Европа. Във всичките си действия тя последователно подкрепя посоката на развитие на Европа към един все по-тесен съюз. Предлагаме Ви пълния текст на нейна реч, произнесена  пред 51-вата Конференция по сигурността в Мюнхен на 7 февруару 2015 г. Текстът е предоставен от българското представителство на фондация „Конрад Аденауер“.

 

 

Уважаеми г-н Ишингер[1], уважаеми държавни и правителствени ръководители,
представители, превъзходителства, уважаеми госпожи и господа,

Украинската криза, терорът на Ислямската държава в Ирак и Сирия, епидемията от ебола – дори само тези три събития показват, че изминалата година донесе на хората от различните краища на света много мъка и разрушения. А заедно с тях и обезпокоителни предизвикателства за международната политика по сигурността. Ето защо Вие, г-н Ишингер, много правилно поставихте въпроса за състоянието на световния ред в центъра на дискусията тази сутрин.

Настоящата 2015 година ни напомня за някои събития, променили хода на историята.

Първо: Преди точно 70 години беше сложен края на причинената от Германия Втора световна война и голямата цивилизационна катастрофа, наречена „шоа”. След този ужас и след десетилетията и столетията на кръвопролитие беше създаден нов ред в международните отношения, имащ за цел да гарантира дългосрочното мирно съвместно съществуване на народите. Съществени градивни елементи на този ред са Обединените нации, Североатлантическият алианс и Европейският съюз.

Второ: Преди 40 години в Хелзинки беше подписан Заключителният акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. С него се уреждат неприкосновеността на границите, мирното уреждане на споровете и ненамесата във вътрешните работи на други държави. Този акт е важен крайъгълен камък по дългия път към края на Студената война.

Трето: Преди точно 25 години беше подписан Договора „Две плюс четири” и обединението на Германия стана факт. Двете събития маркират не само важна повратна точка в германската история, но и едно ново начало в отношенията между Изтока и Запада. Германия – искам на това място изрично да подчертая това – ще бъде вечно благодарна на източните и западните народи за това, че със своята смела и искрена борба за свобода и независимост проправиха пътя и на Германия към мирно и свободно единство.

Уважаеми госпожи и господа, от повече от една година кризата в Украйна ни показва, че устоите на мирния европейски ред не са естествена даденост, тъй като с начина, по който процедира първо в Крим, а след това и в Източна Украйна, Русия подкопа основите на нашето съвместно съжителство в Европа. Накърнена е както териториалната цялост на Украйна, така и държавният й суверенитет. Нарушено е международното право.

След ужасната война на Балканите през 90-те години отново ни се налага да усетим, какво означава, мирът и стабилността в Европа да не са естествена даденост, а насилието да е горчива реалност.

Действията на Русия противоречат на задълженията, поети в Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа и най-вече на Будапещенския меморандум, с който САЩ, Великобритания и Русия гарантират, че ще бъде защитена териториалната цялост на Украйна, а в замяна на това Украйна ще се откаже от ядрените си оръжия.

Помня някои разговори, водени и тук по времето, когато се провеждаше конференцията: Кой ще се откаже от ядрените си мощности, ако не можем да гарантираме запазването на териториалната му цялост? Поради тази причина Европейският съюз и неговите трансатлантически партньори ясно демонстрират, че политика, целяща да промени границите на европейския континент, не бива да има място в 21 век. Ние показваме, че международните договорености трябва да се спазват. Никой от нас няма интерес от ново разделяне на Европа и още по-малко от конфликт, който би могъл неконтролируемо да ескалира.

Ние желаем да определяме сигурността в Европа заедно с Русия, а не срещу нея. Това се отнася както за европейската, така и за трансатлантическата сигурност. Това се отнася и за посрещането на общите международни предизвикателства – от разпространението на оръжия за масово унищожаване до борбата с международния тероризъм. Преговорите във формат Е3+3 за конфликта с Иран по ядрените въпроси и унищожаването на химическите оръжия на Сирия показват, че въпреки кризите, сътрудничеството с Русия по важни теми е възможно.

Тези примери показват също така и че международният ред може да има положително действие. За целта е необходима обаче добрата воля на всички участващи за еднозначна позиция по основните принципи на този ред, за спазването на тези принципи и за това, да бъдат оценяване според прилагането им. Русия трябва да даде своя принос за това и в украинската криза. Кризата не може да бъде преодоляна по военен път.

Затова сега, повече от когато и да било, трябва бъдат направени съществени стъпки за изпълнението на споразумението от Минск. На тази цел са подчинени и нашите разговори, които се провеждат и в този момент в Киев и в Москва. Радвам се, че президентът Порошенко участва в настоящата конференция. Заявявам обаче и след вчерашните разговори в Москва, водени от мен и френския президент: не е сигурно, че разговорите ще доведат до успех. Но според мен, а и според френския президент, си струва да направим опит. Дължим го поне на хората, засегнати от конфликт в Украйна.

Който иска да осигури на своето население сигурност, стабилност и мир в дългосрочен план, трябва да бъде част от международната общност и да спазва нейните правила. Ние в Европа заедно с нашите партньори винаги ще отстояваме нашите ценности и европейския мирен ред.

В този контекст трябва да се разглеждат и решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс миналата година, с които НАТО положи основата за повишена готовност на силите за реагиране на алианса. По този начин отново преместваме колективната отбрана във фокуса на алианса с поглед и към потенциалните заплахи на така наречената хибридна война.

Именно защото НАТО е общност на ценности, значението на член 5 не е просто заявяване на намерения. Солидарността между съюзниците не е основана само на изгодата, а и на общите ценности и общите убеждения. Ето защо за нас е от централно значение, да я изпълним с достоверно съдържание.

Едновременно с това трябва да работим за възстановяването и укрепването на инструментите за сътрудничество в областта на сигурността в Европа. Тук на ОССЕ се пада особена роля. Като форум за диалог и изграждане на доверие в Европа през последната година ОССЕ постави своите ценности на сериозно изпитание. Връщането отново към изграждането на доверие и сътрудничеството ще зависи до голяма степен от това, всички държави членки да приемат принципите на ОССЕ както на думи, така и на дела.

Нашето желание е да обновим общото ни разбиране за тези принципи, които отразяват разбирането, че сигурността и сътрудничеството в Европа са възможни в крайна сметка само чрез диалог, съвместна работа и изграждане на доверие. Предпоставка за това е – ясно подчертавам още веднъж – да запазим ненакърнени или съответно да възстановим основите на нашия европейски следвоенен и мирен ред. А те са първо: Границите в Европа не могат да бъдат премествани, нито сега, нито за в бъдеще. И второ: Европейските народи са свободни, сами да определят своето бъдеще, сега и за в бъдеще. За тези изречения са водени дълги преговори на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа.

От тези убеждения се ръководим, когато се застъпваме за това, че и в балканските държави демокрацията, свободата и правото на самоопределение могат да доведат до трайна стабилност, сигурност и благоденствие. Протекционизмът и изолацията са рецепти, претърпели провал в миналото, които нямат място в днешното време, белязано от знака на споразуменията за свободна търговия.

Затова ние в Германия решително ще работим за подписването на Споразумение за свободна търговия със Съединените американски щати, защото не искаме да гледаме, как цялото азиатско пространство подписва такива споразумения едно след друго, а Европа изостава. Предстои ни обаче нелека работа.

Убеждението, че протекционизмът и изолацията са теми, останали в миналото, Европейският съюз заедно със своите трансатлантически партньори демонстрира например с дългосрочните проекти за сътрудничество, започнати по време на Конференцията за Западните Балкани или със значителната подкрепа за украинското население.

Ние също сме заинтересовани да се приближим към дългосрочната цел за създаване на единно икономическо пространство от Владивосток през Лисабон до Ванкувър. Подкрепям необходимите за това разговори и между Европейската комисия и Евразийския съюз. Но добавям, че предпоставка за воденето и особено за успеха на такива разговори е преодоляването на конфликта в Украйна на основата на международното право.

Уважаеми госпожи и господа, южните съседи на Европа също будят у нас голяма тревога. Те са белязани от радикални промени, нестабилност и разпад на държавите. Само гражданската война в Сирия е взела през последните четири години повече от 220.000 жертви. Безброй цивилни граждани, жени и деца са станали жертви на насилие. Милиони хора бягат. Международната общност дължи на съседните държави Ливан, Турция и Йордания голяма благодарност, тъй като те приемат бежанци дори и извън рамките на своя капацитет. Имайки предвид страданието на хората, цялата ни помощ си остава в най-добрия случай само помощ. Предизвикателството е огромно.

Рухването на държавния ред в Сирия дава огромно отражение върху региона. Терористичната група Ислямска държава застрашава стабилността на Сирия, Ирак и целия регион. ИД преследва и убива всички, които не се подчиняват на волята й и действа отвъд държавните граници.

Подобна картина наблюдаваме и в Западна Африка. Терористичната групировка Боко Харам използва слабостта на държавните структури, възползва се от действителната или мнимата уязвимост на широки слоеве от населението и тероризира с варварски терор невинни хора в и отвъд границите на Нигерия. Международната общност, в това число и многобройни арабски и мюсюлмански държави – което е добро, положително послание в духа на международния ред – решително се противопоставя на тези убийства.

Повелята на човечността и изконният интерес на Германия изискват от нас да дадем нашия значителен принос за това. Затова преди седмица германският Бундестаг одобри изпращането на мисия за обучаване на бойци в Северен Ирак. Нашата цел е, заедно с множество международни партньори – САЩ, Италия, Холандия и много други, да подкрепим иракските и кюрдските бойци, да отблъснат терора на ИД.

Заявихме нашата готовност, да подкрепим африканските държави в борбата им с Боко Харам. Как? – както и в Мали – с убеждението, че заплахите за сигурността на нашата страна не започват чак на границата ни. Макар и разпадът на държавността, бедността, тероризмът и епидемиите да са далеч от портите ни, би било заблуда да вярваме, че ще останат без последици за Европа.

Доказателство за това, колко непосредствена е заплахата от тероризма, показаха не на последно място и атентатите срещу журналистите от сатиричния седмичник „Шарли Ебдо”, срещу полицаите и клиентите на магазина за кашер храни в Париж преди няколко седмици.

Отговорът на международната общност е да продължава да се бори срещу ислямския тероризъм. Затова Германия използва настоящото си председателство на групата Г7 да продължи работата за трайно прекъсване на притока на финансиране и бойци за международния тероризъм.

Взели сме също така и важни вътрешни мерки, за да прекратим заминаването на желаещи да се бият на страната на терористите от Германия и да започнем наказателно преследване срещу терористичните групировки. Така например за в бъдеще всеки, който желае да напусне Германия, за да участва или да се обучава за извършването на тежко насилие, застрашаващо държавите, ще е извършил престъпление. През януари федералното правителство прие законопроект, според който ще могат да бъдат отнемани личните документи на джихадисти с цел да им се попречи, да напуснат страната. Освен това ще включим финансирането на тероризма като отделен състав на престъпление.

Водим тази борба рамо до рамо с огромното мнозинство от мюсюлмани в Европа, които нямат нищо общо с тероризма. Именно в Германия ислямските общности и сдружения ясно и недвусмислено издигнаха глас срещу поставянето на тяхната религия в служба на омразата и насилието.

Уважаеми госпожи и господа, атентатите в Париж, трансграничната епидемия от ебола, кризите с бежанците в Средиземноморието ни карат да усетим, в каква степен външната политика и политиката по сигурността влияят върху вътрешното състояние на нашето общество. Кризите в Западна Африка, в Магреб, на Африканския рог, в Йемен и по други места показват, до каква степен развитието на цели региони зависи от това, дали и как съумяваме да гарантираме елементарната сигурност. Хората се нуждаят от сигурност, за да работят за своето развитие и благоденствие. Регионите се нуждаят от сигурност, за да изграждат общи структури.

И обратно – много от тези кризи се дължат на безнадеждното вътрешно състояние на отделните държави и региони. Регионалните конфликти, вътрешните борби за разпределение на властта, политическите процеси, които не включват хората, слабите образователни системи, недостатъчното здравеопазване – всичко това пречи на дългосрочното стабилизиране, на реалната или субективната легитимност на правителствата, а от там и на налагането на държавен ред.

Ето защо Федералното правителство е убедено, че е в интерес и на нашата сигурност да прилагаме всеобхватен подход за стабилизирането на държавите и регионите. Трябва да помогнем да се заздравят работещите държавни структури. Единият от аспектите на това е работоспособността на органите по сигурността. Трябва да включим и тях в нашите усилия. Развитието и сигурността трябва да вървят ръка за ръка.

Изключително важно за нас е обучението на силите по сигурността. Едновременно с това трябва да се погрижим и за това, те да разполагат с достатъчно материално оборудване, за да могат да изпълнят своята задача – част от която неотменно е и опазването на човешките права. Продължава да бъде важно, последователно да продължаваме да преследваме нашите цели – оборудването, обучението и съответното финансиране. Предстоящият Европейски съвет по въпросите на Общата политика за сигурност и отбрана през юни ще ни даде нова възможност за това.

В името на тази цел през изминалата година международната общност работи интензивно ангажирано и в Афганистан. Заедно с афганистанците постигнахме немалко. Създадохме система за образование и здравеопазване и изградихме афганистанската армия и полиция. Качеството на живот на афганистанците се подобри в сравнение с 2001. През изминалите години добро развитие показа и икономиката. Създаде се активно гражданско общество, както и широко медийно пространство. И най-вече постигнахме нашата най-важна цел: днес вече Афганистан не е източник на никаква терористична заплаха.

Въпреки това не пропускаме да забележим, че ежедневната сигурност на хората в Афганистан е всичко друго, но не е удовлетворителна. Корупцията и бизнесът с наркотици също не са овладени в достатъчна степен. Не е започнал и истинският процес на помирение. Затова трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да запазим и доразвием постигнатото.

За целта са ни необходими една достатъчна степен от реализъм, продължаване на ангажимента и стратегическо търпение. Всичко това е по-скоро задача за няколко поколения, а не задача за няколко години. Секторът на сигурността на Афганистан ще има нужда от значителна международна помощ и много след 2016. Рамката за тази помощ ще начертаем и създадем през предстоящите месеци заедно с нашите международни партньори и афганистанското правителство.

Уважаеми госпожи и господа, днешният световен ред почива на горчивия ни опит от двете световни войни. Той черпи силата си от основните принципи на правото, от свободата и нашата решимост, да отстояваме и защитаваме тези ценности. Той е основата, на която поне ние в Европа до голяма степен живеем в мир и стабилност.

В други региони задачите, пред които сме изправени, са огромни. Като се има предвид, че през 1948 повечето държави се присъединиха към Хартата на ООН за правата на човека и се задължиха да се придържат към нея, спазването и прилагането й на практика все още много изостават. Това означава, че предстои още много работа. От тогава насам международният ред никога не е бил в застинало положение и непрекъснато се развива – не като се пренебрегва, а със силна ангажираност и съвместен диалог. Германия е готова да участва.

Благодаря за вниманието.

[1] Волфганг Фридрих Ишингер (роден 1946 г.) е германски дипломат и председател на ежегодната Мюнхенска международна конференция по сигурността.